Понятието ценност влиза в научната употреба в края на XIX век и с него в културологията, социологията, философията и др. се обозначава хуманният, социален и културен смисъл на явления, процеси и поведенчески модели в реалността.

Обичайното право заема важно място в народния бит и култура. Обичайно-правните норми регулират отношенията, възникващи между хората в процеса на земевладението и земеползването; моралните и имуществено-правните отношения в рода и семейството; договорните отношения; отношенията, уреждащи придобиването, защитата и ограничаването на правото на собственост и владение; отношенията при възникване на правонарушение. Във връзка с това при разглеждането на обичайното право се очертават следните дялове: поземлено, семейно, наследствено, договорно, вещно, наказателно и съдебно право.

Обичайното поземлено право включва норми, които регулират земевладението и земеползването в селската община. То се осъществява от самата община, която, базирайки се на неговите норми, регулира междуселските поземлени отношения и поземлените отношения между своите членове, т.е. определя реда на земевладението и земеползването.

Обичайното семейно право включва норми, които регулират моралните и имуществените отношения между членовете на семейството. Предвид на различната численост и вътрешната структура на семейството, може да се разграничат две семейни форми: малко семейство и голямо патриархално семейство.

Обичайното наследствено право е тясно свързано със семейството и включва норми, които регулират предаването на семейното имущество от главата на семейството – собственик на това имущество, в наследство на членовете на семейството с цел да се осигури тяхното бъдещо съществуване.

Обичайното договорно право включва норми, които регулират договорните отношения. Главен източник на договорните отношения е договорът, т.е. споразумение на страните, което поражда задължение. Предмет на задължението е даването на някаква вещ или извършване или въздържане от извършване на някакво действие.

Обичайното вещно право включва норми, които регулират отношенията, възникващи между хората и вещите, последните в качеството им на обект на притежание.

В условията на османското владичество приложното поле на българското обичайно наказателно право е крайно стеснено. То е ограничено само в по-маловажни правонарушения: дребни кражби и имотни повреди, които не засягат пряко интересите на османската власт.

В условията на османското владичество българското обичайно съдебно право се прилага от органите на селските общини, еснафските организации и някои представители на църквата, като правораздаването не е единствено, нито дори главно задължение на тези органи, а те го упражняват наред с други свои функции.