Кумството е най-пълно документираната форма на ритуално родство в антропологичната литература, представяща едновременно реципрочни отношения на духовна връзка и тяхната социална институция. Съществува в широк ареал на християнски култури по света /в иберийските и латино-американски римо-католически общества в районите на Средиземноморието и САЩ, Карибите и Латинска Америка, на Балканите и в целия източно-православен свят играе значима икономическа и политическа роля, по-ограничено и предимно церемониално е значението му в протестантските култури; в различни контексти е представено в широк спектър от егалитарно-селски до високо стратифицирани градски общества и оказва ефект върху групи от хора, вариращи между малката поселищна общност и нацията/. Базирано е върху християнското разбиране за духовно родство, което е един от трите вида родство наред с кръвното и венчалното.

Традиционното побратимство е форма на доиндустриална социална организация, чиято същност е конструиране и симулиране на кръвно-родствени връзки, за да могат въвлечените в тях индивиди, заедно с целия широк кръг от по-близки и далечни родственици, да са подвластни на традиционните норми на близост между кръвните роднини с богатия спектър от позволености /или задължения/ и забрани /или табута/, наложени от реалната обща кръв.

Като социална и културна практика осиновяването е във фокуса на много научни дисциплини: право, социология, културология, етнология и антропология и др. В правен смисъл осиновяването е законосъобразно извършеният и регламентиран от писания (или неписан, в по-ранните култури) закон, трансфер на родителски права и задължения, специфичен юридически инструмент за създаване на отношения, равни по последиците си на кръвните отношения.

Социално-културната практика храненичество /когато с този термин не се назовава самото същинско осиновяване/ е широко разпространена в традиционните култури и навсякъде общата й характеристика е, че тя не е свързана с наследяване на имота и собствеността /това е основната разлика между нея и същинското осиновяване/.

Институцията на настойничеството се интерпретира от изследователите като създаваща връзката между обичайното и писаното право в българската култура. В своите характеристики настойничеството е уникално българско явление, въпреки че обгрижването на нуждаещите се деца в рамките на семейно-родствената група съществува във всички култури и възхожда към едни много ранни периоди на формиране на световните цивилизационни модели.

Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Идеята в Закона е приемната грижа да осигури защита и отстояване на детските права и интереси чрез настаняване на детето в приемно семейство като мярка за неговата закрила и алтернатива на институционалното отглеждане.