Легендите формират основен дял от фолклорната проза. Те са сюжетно повествование, което обяснява света, неговото създаване или край, възникването на обекти и явления или тяхната промяна, съществуващия природен и социален ред, нравствените норми и необходимостта от спазването им и т. н. Терминът е латински и означава „да се чете”, „достойно да бъде четено”. В научната и в популярната литература, както и в разговорната реч, често се използва като синоним на религиозен разказ, както и на фантастичен разказ и на разказ с фантастичен елемент или с елемент на измислица (като противоположност на достоверен разказ). В България легенди се записват от средата на 19-и век насам, като първоначално са означавани като приказки – тогава по-общо название за повечето жанрове от фолклорната проза.