Приказката е един от най-древните фолклорни жанрове, който образува и най-големия дял от народната проза. Първоначално в българската фолклористика понятието се отнася към цялата фолклорна проза, но от 60-те години на ХХ в. се утвърждава диференцираното му използване. Това, което е характерно за приказката, е специфичната ѝ поетика, както и особената нагласа, с която тя се възприема от разказвача и слушателите.