Хаджиите (от „хадж“ на арабски „поклонение“) са вярващи, осъществили поклонение в светите места. Хаджът е мюсюлмански религиозен обичай, свързан със задължителното за мюсюлманите поклонение в Мека и Медина. Православните християни, живеещи в рамките на Османската империя, възприемат понятието хаджийство от мюсюлманите, като извършват поклонение на Божи гроб в Йерусалим. Приема се, че с хаджилъка и значението, което му придават българите през периода на Възраждането, се замества липсващата прослойка на аристокрация и в известен смисъл хаджията се възприема като благородник.

Чорбаджиите са платени и изборни длъжностни лица, които имат задължения, свързани със събирането на данъци в Османската империя. Според нормативната база, те имат права за една година, но често разпоредбите не се спазват и много чорбаджии успяват да заемат службата редица години. Някои от тях извършват злоупотреби при изпълняването на задълженията си и успяват да забогатеят за сметка на българското население. Във възрожденската преса са публикувани множество материали, разобличаващи тяхната дейност. Поради това оценките за българските чорбаджии както сред българското общество, така и в историческата наука, са противоречиви, а в българската литература и силно емоционално натоварени, предимно негативно.

Една от основните закономерности на нашата цивилизация е обстоятелството, че хората живеят организирани в социални групи. Груповата идентификация, общите цели и споделените норми са едни от най-важните фактори за съществуването на дадена група. Основен принцип за разграничаване видовете групи е според начина им на формиране. По този критерий те се разделят на формални (официални) и неформални (неофициални) групи.