Според наблюденията на Димитър Маринов, щом човек достигне преклонна възраст, народната вяра му придава своеобразна неприкосновеност. Мъжът е наричан старец, дядо, а жената – старица, баба. Представата за тях е, че много знаят и оттам идва поговорката – „Всеки старец – зналец и всяка баба – врач”.

Детството и старостта са двата полюса в индивидуалния житейски път, които го рамкират. И ако природата на детството носи ярката характеристика на стартова доминанта и жизнена фаза на активна социализация, то „златната”, „трета възраст” е период, анализиран по-често от медико-социален и икономически ракурс като време на ресоциализация. Неговото начало не е ясно фиксирано и е в пряка зависимост от конкретна историческа епоха с принадлежащата й икономическа и политическа среда и активни културни норми.