Ритуалното кръвно жертвоприношение на определен вид животно в България се обозначава с общобалканския термин курбан. Той има староарамейски произход (езикът на старозаветните текстове), но навлиза в езиците на балканските християнски народи чрез турския. В българския език с думата курбан се означава както самата жертва и приготвената от нея храна, така и целият празнично-обреден комплекс, свързан с жертвоприношението.

Личният курбан или курбанът, посветен на личния светец-покровител на даден човек (личен светец, служба, оброк за здраве, светец за здраве, курбан – Западна България; оброк, обрук, фречено, фрицане, курбан – Източна България и Родопската област), се среща на цялата българска територия. Неговото определяне се свързва с желана или предполагаема помощ и закрила на даден светец по отношение на член от семейството, който е преболедувал тежко, болен е или е преживял опасно за живота си премеждие.

Семейният курбан е посветен на покровителя на семейната група. Като негова по-архаична и свързана с паганистичния мироглед форма до края на ХІХ и началото на ХХ в. в Родопската област, Пиринския край, Югоизточна и Беломорска Тракия се среща т.нар. стопан (стопанова гозба, курбан на дядото, наместник). Празнуването на празника е свързано с вярването, че всяко семейство и всеки дом има свой невидим анонимен покровител от средата на своите мъртви прадеди.

При отделянето на индивидуалните семейства от състава на задружното семейно домакинство те обикновено наследяват неговия светец-покровител. Така в един момент няколко родствени семейства почитат един общ патронен светец и празнуват общ родов курбан.

Селищните курбани са посветени на светец-покровител на селището и неговите жители и жертвоприносители в този случай са всички хора, съставляващи селищната общност. Традиционно българските селища правят общоселски курбан по три повода – събори (сборове), общоселски служби (черква, курбан), храмови празници. В много случаи и трите форми на общоселските празници са част от празничния календар на определено селище, но на някои места съборът и/или общоселската служба съвпадат с храмовия празник.