Почитта към светците е съществен дял от традиционната народна календарна обредност на българите, както и от тяхното обикновено ежедневие. Според преданието, когато Бог създал земята, той извикал всички светци при себе си, за да им разпредели сферите на влияние върху земните обитатели.

Господ е познат още с названията дядо Господ, дядо Божи, Природник. Почита се като безначален и вечен създател на видимия и невидимия свят. Според християнското учение той има три лица: Отец, Син и Светия Дух. Според народните вярвания той е белобрад старец с мъдро лице и благ нрав. Живее на небето заедно с ангелите. Отличава се със своята доброта и справедливост.

Ангелите са красиви, русокоси момци, облечени в позлатени ризи и с криле на рамената. Според богомилските легенди те били създадени от Бог още през първия ден, за да му бъдат слуги. Различават по своя ранг, тъй като били обединени в десет чина. Началник на десетия чин бил Сатанаил, по-късно наказан от Бога. С него тръгнали и други ангели, превърнати в бесове, прелъстяващи земните хора. Според апокрифа на Енох ангелите от първото небе управляват звездите и валежите; ангелите от четвъртото небе придружават слънцето и месечината; ангелите от шестото небе управляват земните обитатели. Според богомилските предания св. Богородица е представена също като ангел, който ни дава младенеца Исус Христос.