Болестта в традиционната култура се възприема като резултат на нарушена социокултурна норма и свръхестествена намеса. В доиндустриалното общество разболяването се приписва на редица болестотворни демони. Високата детска смъртност в миналото е причина децата често да се мислят като жертви на различни демонични същества. Същото важи и за високата смъртност при родилките.

Самодивите са митични същества, които в българската традиция са познати и с наименованията самовили (З. България), вили, юди (Родопите), юдафки (Пловдивско), злини (Гоцеделчевско), пери (Кърджалийско). В Пловдивско самодивите се свързват с превъплътени мъртъвци млади булки.

Според народните представи ламята произхожда от змия, на която са отсекли главата. Ако след 40 дни тя срасне с рог от вол или бивол, започва да расте и става ламя. Голямата ламя има кучешка глава с големи остри зъби, четири крака с остри нокти, опашка, завършваща със срасналия рог. Тялото й е покрито с големи алени люспи като на риба.

Представите за змея са добре застъпени в българската народна митология. Той е познат с названията змев, аджер, аждраха, шаркан. Определението за него е „огнен змей”. Произходът му се извежда от голям смок или от шаран, невидяни от човек 100 години, или от смок, доживял 40 години. Змия може да се превърне в змей и ако изяде себеподобно – „змията доде не погълне друга змия, змей не става”.

В различните части на страната са разпространени различни названия за вампира: вапир, врапир, вопер в З. България; упир в Добруджа; лемптир, лепир, литер в Средна Стара планина, Търновско, Горнооряховско; пльтеник в Северозападна и Североизточна България; бродник в Русенско; вещяр в Плевенско; тенец в Северозападна България; ycmpeл в Странджа; дракус в Родопите; опачина в Девинско; топяк в Югозападна България, областта Чеч; самодив в Сакар и някои части в Добруджа и др.

В различни части на страната са познати под разни названия: нави, навье, навляци, еврейчета, свирци, шумници, и др.

Според народните представи навите са злосторни същества, които произлизат от душите на некръстени, мъртвородени, неправомерно заченати и впоследствие умъртвени деца. Такива деца, нестанали част от общността, се смятат за нечисти и се превръщат в демони. Те се явяват като пилета без перушина, които летят и писукат или свирят нощем, търсейки родилки и малки деца. Особено опасни за тях е периодът до 40ия ден след раждането. Спускат се през комините на домовете със спяща родилка и бебе и изпиват кръвта им. Ако майката и детето пък чуят писъка им, навясват – получават треска и бълнуват, дори могат да обезумеят и да умрат. Освен това могат да отнемат млякото на родилката или съня на новороденото.

В различните части на страната са разпространени различни названия за стопана: стопан, сайбия, наместник, стихя, домакин, дедо, домошар, чувар и др.

В народните вярвания всяко място – къща, нива, село, извор и т.н. – има свой стопан. Особено устойчиви са представите за стопан на къщата – дух покровител на дома, неговите обитатели, имота и добитъка. Ако вампирът е душата на мъртвец, недостигнала до отвъдния свят, поради неспазена погребална обредност или грешен живот, и останала на земята като зъл демон, то стопанът е неговата протвоположност – той олицетворява душата на починал виден и праведен прародител, който пази семейството от беди.

В различните части на страната са разпространени различни названия за вампира: караконджо, караконджул, караконджер в Разложко, канканджур в Странджанско, каракон и каракончо в Плевенско, Ловешко, Троянско, кандзо в Дупнишко, поганчета, буганци в Родопите, Пирин.

Във вярванията на българите съществуват множество представи за облика на караконджула: според едни, той е едноок и еднокрак мъж с голяма глава с рога и космато тяло с опашка, носещ дарак на гърба си; според други представи, притежава способността да се превъплъщава в различни животни – куче, котка, вълк, теле, яре. Широко разпространено е вярването, че караконджулът е полу-кон, полу-човек, като в Северна България се среща поверието, че излиза през Тодоровата неделя.

В различните части на страната орисниците са познати под различни названия: орисници, реченици, суденици, наречници, наръчници.

В народните вярвания представата за митични същества, които предопределят съдбата на човека при раждането му, е широко разпространена. Орисниците най-често са описвани като 3 жени (сестри), които живеят накрай света. Единствено в представите на преселниците от Тракия и Мала Азия, както и в някои части на Странджа, наръчниците са в образа на мъже.