Историята на православните манастири по българските земи е тясно свързана с историческото и културно развитие на България. С приемането на християнството във втората половина на IХ в. езическите храмове са разрушени и на тяхно място се издигат християнски църкви. Тогава по нашите земи вече съществува християнска култова архитектура и тя става основа на по-нататъшно църковно строителство. Започва издигане на църкви и манастири, предимно в административните центрове. В старите крепости се строели малки църкви и параклиси, а в близост до тях възниквали манастири.

Манастирът „Св. Атанасий” се намира до с. Златна ливада, на 14 км от гр. Чирпан. Разположен е на брега на Стара река в близост до р. Марица и до стария път между Сердика (София), Филипопол (дн. Пловдив) и Константинопол (дн. Истанбул), в богат на исторически останки регион. Според информационна табела в манастира, той е възстановен през 1844 г., а неговата еднокорабна църква датира от 1869 г. Манастирският комплекс включва няколко сгради (стара и нова част), църква, аязмо и постница – провирало, разположено на другия бряг на реката в скалист връх.

В края на 20 век Кръстова гора в Родопите се превърна в един от най-големите християнски поклоннически центрове в България, който се формира в широката периферия на една от традиционните цели на поклоннически пътувания – Бачковския манастир. За първообраз на легендата, залегнала в сътворяването на култовия център Кръстова гора, могат да се приемат предания, записани от краеведи в края на 19 век в Македония и в Асеновградско, според които частица от честния кръст е отнета от султана чрез измама.

Тюрбето (диал. тюлбе, тур. türbe, от ар. turba) е надгробно здание, мавзолей. В ислямския свят, включително в Османската империя, надгробни архитектурни съоръжения се строят за видни политически и религиозни лица. У нас думата се използва почти изключително за гробници или гробове на почитани като светци (евлия) лица (често като синоним се използва и теке). Свързани са различни суфитски ордени, но най-често с хетеродоксния ислям.

Почитането на интересни природни дадености е характерен белег в нашата традиционна народна култура. Свещените дървета най-често се осмислят като обиталище на крилати змейове, които се почитат като стопани-покровители на селището. Под техните клони всяка година се колят общоселски курбани за здраве и благополучие. Свещени са и дърветата в близост до извор, чиято вода се възприема като лековита. Такъв извор носи най-често наименованието „аязмо“.

Скалната формация, наречена Мегалита, е разположена южно от с. Бузовград, Казанлъшко, на скалистия връх Буба кая/ Бащин камък. Местността се намира в южната периферия на Долината на тракийските царе, в район богат на останки от различни исторически периоди.