Орфически мистерии в Триград

В началото на 60-те години на XX век в. „Родопски устрем“ публикува записана от родопчанка легенда за овчаря и свиреца Калин и любимата му Маруда, която се спасява от юруци в пещера (съседната на с. Гела пещера Ледницата), а любимият ѝ страда за нея и накрая умира. Езиковедът Момчил Чалъков разглежда легендата като отглас от тракийски митичен разказ за Орфей и Евридика и застъпва тезата за наличие в района на селата Гела и Широка лъка на тракийски анклав, запазил се сред заселените наоколо славяни. В контекста на подготовката на отбелязването на 1300-годишнината от образуването на българската държава се обсъжда изграждането на музей на митовете и легендите в пещерата Дяволското гърло до с. Триград.

Съборите (сборовете) са общоселищни празници в чест на светеца-покровител на селищната общност. Както подчертава Димитър Маринов, „без сбор село не бива“. Основната функция на съборите е интегративна и комуникативна, като отбелязването им поддържа общностното единство и съзнанието за групова (селищна) идентичност. Съборите са концентрирани най-вече в пролетно-летния календарен цикъл, тъй като се свързват със способността на съответния светец да носи плодородие и да предпазва от природни стихии. В традиционната култура отбелязването на съборите обикновено обхваща три дни – деня преди празника на патронния светец, деня на самия празник и следходния ден или деня на празника и двата следващи дни. В по-ново време времетраенето на празника се съкращава и днес най-често съборите обхващат един или два дни – навечерието и деня на светеца-покровител или деня на патронния светец и следващия ден.

В съвременността се наблюдават специфични за отделни селища празници, които не се срещат в традицията. Част от тях възникват в периода на социализма, а повечето са съвсем ново явление, от периода на „прехода”. Това, което ги обединява, е, че за тяхна емблема са избрани различни храни и напитки, които са знаков за местното производство продукт. В някои случаи празникът почива на реално масово производство, какъвто е Празникът на зелето в с. Петърч, община Костинброд, което е известно с производството на зеле, а жителите наричат селището си „столица на зелето”. В други случаи се използва такова производство в миналото – напр. за идеен предшественик на Празника на тиквата се смята севлиевският панаир, на който в миналото са предлагани много тикви. В Салманово предпоставка за Празника на динята е добре развитото производство на дини в района. Фестивалът на чушките и доматите в с. Мараш, Шуменско е един нов празник, който представя традициите в зеленчукопроизводството като емблема на региона и стимулира развитието на туризма.

Празникът на града е относително нов вид селищен празник. В миналото основни селищни празници са били различните събори и панаири, често съобразени с храмовия празник на населеното място. През XX и началото на XXI век възникват много нови празници. Редица селища избират дадена дата, събитие, което да отбелязват като свой основен празник. Инициативата за провеждането на тези празници е на общинското ръководство и става по решение на общинския съвет на съответното населено място. В някои случаи даден празник на града се обявява като възстановяване на традиционен в миналото събор. В други случаи в едно селище в съвременността отделно се отбелязва както събор, така и празник на града. Прави впечатление, че повечето празници на градове започват да се честват в последните две десетилетия.