Обичаите и празниците, свързани със занаятчийството и еснафската организация, отбелязват определените етапи на социализацията на човека в професионалната среда или имат отношение към живота на професионалната група. Сред тези обичаи най-добре изследвани са строителните, които са предназначени за осигуряване на благоприятното протичане на трудовата дейност и създаването на завършена сграда.

За разлика от земеделските, обичаите, свързани с домашните занятия, са затворени в по-тесен семеен кръг. Сред тях с по-богата обредност се отличават тъкането и преденето. Със сноването са свързани редица изисквания и забрани. То трябва да се извърши за един ден. Носенето на сновалката възлагат на опитна жена с живи родители, за да се носи със здраве изтъканото платно.

Обичаите и празниците, свързани с животновъдството, съставляват единия от двата дяла на традиционната аграрна обредност. В тях се наблюдава стремеж по магичен път да се осигурят приплодът и млечността на животните. Обичаите около осигуряването на приплода се отнасят до заплождането на животните и отелването. Заплождането става през есента между празниците Св. Богородица и Петковден; кочовете се пускат при овцете на лек ден, като се отчитат фазите на луната, която трябва „да отива на пълно“, за да бъдат пълни с агнета кошарите.

В зависимост от характера на трудовата дейност, с която са свързани, трудовите обичаи и празници в българската традиционна култура, характерна за доиндустриалното общество, се разделят от изследователите на две основни групи – аграрни, съпровождащи земеделския труд и животновъдството, и неаграрни, свързани с различни занаяти и други дейности.

Трудовите и професионалните празници в периода на социализма в България представляват важна част от всекидневието на работещите, като съпътстват трудовия живот на отделния работник или служител от постъпването му на работа до излизането му в пенсия. Тези празници са подчинени на строго определен, писмено фиксиран регламент. Тяхното протичане, отделните ритуални действия и празничните речи са повече или по-малко детайлно описани или предписани в сценарии и методически указания.

За хората в България периодът след 1989 г. представлява време на динамични трансформации във всички области на живота, в това число и в сферата на трудовата и професионалната дейност. Промените тук се явяват следствие от ликвидирането на социалистическата планова икономика и от развитието на пазарното стопанско предприемачество. Икономическите реформи, провеждани според неолибералния модел,  водят до закриване или приватизиране на държавни предприятия и до създаване на многобройни частни компании, сред които най-голям е броят на тези, притежавани от българи и работещи в сектора на дребния и средния бизнес. Редица чуждестранни фирми откриват свои филиали в България и назначават на работа местни служители.