Етнографските музеи на открито са една разпространена в различни страни по света форма за презентиране на традиционния начин на живот в миналото. В България възрожденската архитектура и занаятите се възприемат като част от спецификата на родната традиционна култура. Това води до тяхното експониране в етнографски комплекси, своеобразни музеи на открито.

С характерните за т.нар. събори на народното творчество предварителни етапи за излъчване на изпълнителите и критериите за този подбор, доминацията на сценичните изяви, журиране, награди и т.н. се изгражда една съвсем нова, специфична традиция. Основна роля за нейното установяване и развитие играе не само формираната още от епохата на Възраждането парадигма за фолклора като наследство и старина, но и целенасочената политика и действията на редица държавни, културни и научни институции за организиране и стимулиране на съборите и редица подобни изяви в периода след Освобождението, та до днес.

Традицията на провеждане на събори на роженските поляни датира от османския период, когато в района са се правели няколко събора на големи летни празници. От Съединението (1885) до Балканската война (1912) през връх Рожен минава българо-турската граница. През 1898 г. свещеникът и жители на с. Соколовци инициират провеждането на среща между жителите на разделените от границата близки села Соколовци, Проглед и Момчиловци, като общият събор се провежда на 27 юли, когато се чества Св. Пантелеймон. В следващите години родовите събори на Рожен се провеждат еднократно през юли или август всяка година, като на тях до параклиса „Св. св. Кирик и Юлита” се събират роднини, близки и приятели.

Историческите възстановки са популярен начин за съпреживяване на миналото в съвременността. Въпреки че имат общи елементи с театралното и филмовото репрезентиране на минали събития, въстановките имат и редица специфики. В България те се появяват под влияние на подобни практики в други европейски страни. Първите възстановки в страната датират от 60-те и 70-те години на 20-и век, когато са организирани възстановки на средновековни битки при карнобатската крепост Маркели и до Пернишката крепост, наречени „военизирани игри”. Участниците в тях са ученици, ръководени от военни.