Пословиците и поговорките са най-кратките форми на устното народно творчество. Обикновено най-дългите от тях са едно изречение, но могат да бъдат отделни изрази, или да се състоят само от една дума. Едно много изразително тяхно диалектно название е узречици (уз речици – кратки словца). Литературното им название (по словици, поговорки) идва от по-стария смисъл на думата „по“ като кратка форма на „подир“, „след“. Пословиците са подир словото, след говоренето, т.е. те са негово кратко резюме. Някои от тях предават накратко съдържанието на народни приказки и някои от записвачите на пословици и поговорки са записали и тези приказки, от които пословицата или поговорката произлиза. Това е особено важно за поговорките, които не предават в съкратен вид съдържанието на приказката, а само напомнят за нея. Защото ако не знаеш приказката, не можеш да схванеш съдържанието на поговорката.