Урбанизационните процеси в Европа се зараждат в зората на Новото време, но истински тласък получават с процеса на индустриализация и съпътстващата го миграция на хора от селата към градовете. Следосвобожденска България не прави изключение от тези европейски тенденции. В края на XIX век страната е с преобладаващо селско население. Градовете все още са малочислени, с преобладаваща занаятчийска прослойка. Градските управи са изправени пред предизвикателствата за архитектурно преустройство и благоустрояване на селищата. Изграждането на модерни градски пространства е постигнато с помощта на архитекти, строители, предприемачи от чужбина, които придават европейски облик на българските градове в началото на 20 век.