В много селища българите живеят от векове с представители на други етнически и/или религиозни групи, т.е. живеенето с „другия” е част от жизнения опит на поколения. Между различните етно-конфесионални групи в България са налице толерантни взаимоотношения. Същевременно тази толерантност е съпроводена и от предразсъдъци към „другия“, като традициите на съвместното живеене (комшулук) между различните етноконфесионални общности в България се определят от изследователи като проява на „негативна толерантност”, при която хората са свикнали да живеят с различието, без да са готови да го подкрепят и защитават.