Гребенците са една от групите старо местно българско население в Североизточна България. Пишейки за огромните размествания на населението в района на Добруджа по време на честите руско-турски войни от XVIII и XIX век, акад. Ст. Романски, отбелязва: „При това, спазили са се и остатъци от старото местно население в Добруджа, именно в Силистренско, гдето те се различават добре по своя език, както и по своето облекло, от останалото българско население по тия си особености, както изобщо по характерните черти на своя бит, със старото население в Шуменско и Разградско. Те са известни обикновено под име „гребенци”, както са наречени от околното население по една особеност в облеклото, а именно че младите булки до неотколе носели на главата си „качул от смола”, направен като „гребена” на петела. Инак те се наричат също „елийци”, което ще рече „земляци, туземци, местни жители”. Такива „гребенци” се намират в редица крайдунавски села в Силистренско и Тутраканско: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой, Кадъкьой, Спанцов, Сарсъилар, Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер, Брешлен, и Алмали, от които предпоследното се пада извън новата добруджанска граница, а последното – в границите на Северна Добруджа.