В традиционната култура представите за сътворението на човека са свързани с религиозния мироглед, но при двете основни деноминации в България – християни и мюсюлмани, преобладават по-скоро общите черти, отколкото различията. Това се дължи на обстоятелството, че много сюжети и мотиви в техните разкази се опират на богатата наративна традиция на най-старата „библейска“ религия – юдаизма, проникнали в устните разкази чрез апокрифите и средновековната мюсюлманска литература. Представите за сътворението на човека съдържат също така фолклорни интерпретации и вярвания.

Мирогледът (светогледът) е система от представи, възгледи и убеждения за света – за природата и обществото. Космогонията е част от светогледа и включва представите за космоса – Небе, Слънце, Луна, Звезди. Тя заема важно място в митологичните системи на всички народи, като космогоничните митове обясняват и санкционират съществуващия космически ред. Наблюдавайки небесните тела, човек се ориентирал за годишните времена, за времето през денонощието, за трудовата си дейност.

Темата за есхатологията или за края на свeта заема важно място в религиозния светоглед на мюсюлманите. Тя присъства почти във всички сури (глави) на свещената книга на исляма – Корана, а вярата в Съдния ден е един от трите основни принципа на религията, наред с „единствеността” на Бога и пророчеството.

Почитта към светците е съществен дял от традиционната народна календарна обредност на българите, както и от тяхното обикновено ежедневие. Според преданието, когато Бог създал земята, той извикал всички светци при себе си, за да им разпредели сферите на влияние върху земните обитатели.

Господ е познат още с названията дядо Господ, дядо Божи, Природник. Почита се като безначален и вечен създател на видимия и невидимия свят. Според християнското учение той има три лица: Отец, Син и Светия Дух. Според народните вярвания той е белобрад старец с мъдро лице и благ нрав. Живее на небето заедно с ангелите. Отличава се със своята доброта и справедливост.

Ангелите са красиви, русокоси момци, облечени в позлатени ризи и с криле на рамената. Според богомилските легенди те били създадени от Бог още през първия ден, за да му бъдат слуги. Различават по своя ранг, тъй като били обединени в десет чина. Началник на десетия чин бил Сатанаил, по-късно наказан от Бога. С него тръгнали и други ангели, превърнати в бесове, прелъстяващи земните хора. Според апокрифа на Енох ангелите от първото небе управляват звездите и валежите; ангелите от четвъртото небе придружават слънцето и месечината; ангелите от шестото небе управляват земните обитатели. Според богомилските предания св. Богородица е представена също като ангел, който ни дава младенеца Исус Христос.

Болестта в традиционната култура се възприема като резултат на нарушена социокултурна норма и свръхестествена намеса. В доиндустриалното общество разболяването се приписва на редица болестотворни демони. Високата детска смъртност в миналото е причина децата често да се мислят като жертви на различни демонични същества. Същото важи и за високата смъртност при родилките.

Самодивите са митични същества, които в българската традиция са познати и с наименованията самовили (З. България), вили, юди (Родопите), юдафки (Пловдивско), злини (Гоцеделчевско), пери (Кърджалийско). В Пловдивско самодивите се свързват с превъплътени мъртъвци млади булки.

Според народните представи ламята произхожда от змия, на която са отсекли главата. Ако след 40 дни тя срасне с рог от вол или бивол, започва да расте и става ламя. Голямата ламя има кучешка глава с големи остри зъби, четири крака с остри нокти, опашка, завършваща със срасналия рог. Тялото й е покрито с големи алени люспи като на риба.