Дантелата се заражда в Западна Европа по време на Ренесанса. Совалковата дантела се развива в Италия и Фландрия през ХVI в. и е представена във Франция от Мария Медичи през същия век. Рисунъкът на моделите и заготовката за плетене са изключително важни за получаване на качествена дантелна продукция и се подготвят предимно от мъже.

Совалковата дантела навлиза в Аржентина през 90-те години на ХХ в. В музеите могат да бъдат намерени совалки, дошли на новия континент с колонизаторите, но плетенето на совалкова дантела никога не се превръща в основно занимание за жените и мъжете в миналото, защото те са ангажирани с обработване на големи площи земя и отглеждане на животни. Социалната структура на обществото не предразполага носене на дантели и поради това не са ценен артикул за изработване, който да носи печалба. Днес интересът от совалковата дантела е провокиран от възможностите за приложения в съвременността.

Тенденции в развитието на шитата дантела (кене) и фриволитé

 В България шитата дантела („кене“) се прави с конец и обикновена игла за шиене и е най-известна във варианта ú, който е изработван в Копривщица. В него се вшива конски косъм, за да се придаде твърдост и обем. Известни са и други названия: „китки”, „зарафлъци” и „връзувана” дантела. Кюстендилско е регионът, където има най-много и различни образци на шита дантела, особено по локалното женско традиционно облекло. Характерни за местните „пупки” са гъсто разположените възли, които образуват плътни фигури. В Ихтиманско, Самоковско и Дупнишко се откриват дантелени ивици от рехава мрежа, завършваща с вълнообразен или назъбен край, върху които с по-плътен конец са изработвани геометрични или флорални фигури.

Хората и дантелите в Калофер са преплетени в множество взаимоотношения, които се създават в опитите за поддържане на една знакова част от културното наследство – дантелата.

Празникът на калоферската дантела днес е възроден благодарение на екипа на Творческия център на калоферската дантела към читалище „Христо Ботев – 1869 г.“. Той се превръща в пресечна точка на различни политики, както на местно ниво, така и в рамките на процесите по опазване на културното наследство у нас и в чужбина.

Дантелите не биха били това, което са, без хората, които ги сътворяват. Това са предимно жени, усвоили сложни или по-достъпни умения и техники. Макар и рядко, с дантелиерство се занимават и мъже, но те изработват предимно инструментите, необходими за плетене на дантела. От не по-малко значение са и тези, които я използват: в миналото – висши духовници и кралски особи, а днес – познавачи и ценители на уникати.