Митологичната школа е първата школа във фолклористиката и етнографията, която се появява в началото на XIX в. под влияние на зараждащите се национални движения, естетиката на романтизма, теорията за мита на Ф. М. Шелинг и сравнително-историческия метод в лингвистиката.

Социалният и културен еволюционизъм е първата систематична етнологична теория в рамката на антропологията като наука за човека, обществата и културите, която започва своето развитие през втората половина на XIX в.

Психологическата школа възниква като обособено поле в рамките на антропологическата школа. Тя обяснява сходствата в начина на живот, възгледите и фолклора на много отдалечени едни от други народи с общата човешка природа и с общите закономерности при индивидуалното и колективното развитие на отделни хора и на обществата като цяло, независимо от географското им разположение и от генетичното родство помежду им. Сходства се откриват не само при народи с общ етнически произход и обща митология от древността (основанието на митологическата школа), нито пък само при заемки и странстване на мотиви и сюжети, които народите усвояват в процеса на контактите помежду им (тълкуването на миграционната школа). Това води до вглеждане в човешката психика, която има универсален характер и която в основата си е обща за всички хора по света.

Като научно направление в антропологията функционализмът се появява в ранния ХХ в. Раждането му е реакция на прекомерното влияние на еволюционистките и дифузионистки теории от втората половина на XIX в., както и на историцизма от началото на XX в.

От средата на ХХ в. в обществознанието се развиват и противоборстват две основни теоретични линии, които разглеждат т. нар. етничен феномен: теорията на етноса /развивана основно в страните с историко-материалистични позиции в науката – СССР и Русия, както и страните на бившия социализъм/ и теорията на етничността /представена в Западна Европа и САЩ/.

Позитивизмът е идеалистическо философско течение, интересуващо се субективния опит и описание на явленията. Позитивизмът утвърждава единствено сетивно проверими положения, емпирични изследвания, като ги приема за единствен източник на действително знание. В този смисъл той разглежда емпиричните науки за източник на истинно познание.

Символизмът се появява през 1892 г. като движение във френската литература, което изразява идеи и емоции чрез индиректно внушение, вместо обичайното директно изразяване. Символизмът отхвърля реализма и натурализма и придава символично значение на определени предмети и думи.

Структурализмът е изследователски метод и течение в хуманитарните науки, който се опитва да изследва специфично поле (например митологията) като комплекс от съставни части. Основите на структурализма поставя швейцарският езиковед Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), който пръв въвежда този термин. Той предлага езикът да бъде разглеждан като система, в която всеки елемент може да бъде дефиниран само чрез логически връзки на еквивалентност или опозиция спрямо останалите елементи. Тази съвкупност от взаимоотношения образува структурата. „Знакът“ според Сосюр е обект, дума, образ с някакво значение, прикрепено към тях. Структурализмът и семиотиката твърдят, че съдържанията на знаците далеч надминават индивидуалните намерения.

Конструктивизмът като теоретична парадигма се развива в социалните науки в хода на XX век, като става доминиращ през последните десетилетия на столетието. Той почива на идеите, че знанието е социално конструирано, истината не е обективно понятие, а е продукт на индивида и неговата среда.