Неоезичествoто е световно явление, чиито последователи се стремят да възродят езически вярвания и обреди. Неоезичниците сакрализират природата и се опитват да възстановят връзката си с нея, тъй като в техните представи цивилизацията отдалечава човека от естествените му корени. Неоезическите практики черпят вдъхновение от фолклорните традиции на различни съвременни и древни народи, които според тях са носители на дълбока духовност. Идеологическите корени на феномена са свързани с романтизма и национализма на XIX век.

Християнството възниква като религия през I век в древна Юдея, тогава част от Римската империя. С умножаването на последователите му се множат и християнските общини в средиземноморския регион, въпреки гоненията срещу тях. В първите векове от развитието си Христовото учение е подложено на различни идейни интерпретации, което налага Църквата да определи състава на каноничните писания и последователно да отлъчва „еретиците”.

Протестантизмът е третото крило на Християнството след Източно православие и Римо-католицизма, като по численост заема второ място след последните. Наречен е така, заради протеста, който последователите на Мартин Лутер отправили през 1517 г. в Райхстага във Вормс срещу отлъчването на водача им. М. Лутер изгаря папската була, която го осъжда, с което обявява война на „Папската лига” – Западната църква, начело със св. Престол (папата) и Императора на Свещената римска империя.

Ислямът е една от световните монотеистични религии, букв. „отдаване/покорност на Бог”. Възниква в началото на VII в. в гр. Мека в резултат на проповедите на Мохамед/Мухаммад (от рода Хишам, племето на корейшите, ок. 570–632 г.), смятан от мюсюлманите за последния пророк („печат на пророчеството“). За начало на исляма се смята 610 г., когато според най-ранните запазени източници, на 40-годишния Мохамед, по време на престоя му в пещерата Хира през месец рамадан, се явил ангелът Джабраил и му продиктувал първите пет аята (стихове) на Корана.

Юдаизмът е една от първите монотеистични религии, възникнала в Близкия изток в края на второто хилядолетие и оформила се като доктрина в първото хилядолетие преди Христа в средата на западносемитските митологични представи и исторически предания. Свещени писания за юдеите са Тората (Петокнижието, приписвано на Мойсей), Пророците (периода на пророците), Писанията (Псалтир, Притчи Соломонови, Книга на Йов), Талмуда (изложение на еврейския закон и обичаи, включващ и Тората). Върховен бог на евреите според старозаветната традиция е Яхве. Централна за юдейските вярвания е темата за завета между евреите и бог Яхве. Свещено място бил Йерусалимският храм, построен според писанията от цар Соломон. Свещенослужители на юдаизма са равините.

Понятието нови религиозни движения (НРД) обозначава религиозна система или етническо, духовно или философско движение с относително нов произход. Според А. Баркър понятието се отнася към „различни организации (...), които предлагат някакъв отговор на въпроси с фундаментална религиозна, духовна или философска природа”. Новите религиозни движения са често познати и под термина ню ейдж. Според Р. Флаше ню ейдж е общо понятие, което включва голям конгломерат от религиозни движения, които боравят с научно или псевдонаучно познание.