В българската традиционна култура съществуват стари практики за организиране на съвместна работа чрез обединяване на труд или стопански инвентар и добитък: „на спрега“, когато двама стопани изпълзват съвместно воловете си като телгителна сила, „на зареда“, когато се обединява човешкия труд за прибиране на реколтата, като се използва оптимално във връзка с разликите в съзряването.

Еснафите са форма на самоорганизация на занаятчиите, признавана и частично регулирана от държавата. Документирано е тяхното съществуване във Византия и най-вероятно са съществували и в Средновековна България. Повечето писмените сведения за българските еснафи са сравнително късни – от епохата на Възраждането.