В мисленето на традиционния българин смяната на годишните времена винаги е свързвана с обичаи и вярвания, които имат за цел да подготвят индивида и общността за настъпващата промяна. От Древността до наши дни месец март е осмислян като преход между зимата и пролетта, между застиналата, сякаш заспала земя и пробуждащото се ново начало.

Великденският празничен цикъл от VІІ в. включва в себе си честването на Благовещение (25 март), денят, в който според християнския канон Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария благата вест, че тя ще зачене с божията намеса и ще роди Спасителя на света. Въпреки че е част от 40-дневния велик пост, на този ден според православния канон е разрешена консумацията на риба, която се пълни с ориз и се пече. Приготвя се и хляб, който се намазва с мед. Разрешено е да се пие червено вино. На този ден трябва да се хапне за първи път през годината нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да тече в тялото на човека нова кръв.

Лазаровден е един от пролетните празници, който няма постоянен ден в календара, защото се изчислява според Великден и е винаги в съботата на предходната седмица. Нарича се още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. В библейския разказ се свързва с Лазар, когото Исус Христос възкресява на четвъртия ден след погребението му, като благодарност за неговото гостоприемство. Според писанията Лазар живее още 30 години в строг пост. В българската традиция Лазаровден е ден, свързан с възраждащата се природа през пролетта и началото на стопанските дейности на нивите и пасищата.

Цветница се празнува в неделята след Лазаровден, точно една седмица преди Великден. Според библейските текстове на този ден Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с маслинови и палмови клони. В българската традиция този празник се нарича още Връбница. Рано сутрин млади неомъжени момичета берат върбови клонки. Семействата отнасят в своите къщи осветените от свещениците в църквата клонки, които поставят на домашната икона или външната врата за добро здраве и за предпазване от злини на цялата фамилия.

Великден е най-големият църковен празник през годината. На този ден православната църква отбелязва Възкресение Христово, което според евангелските текстове е предсказвано нееднократно от Исус Христос още приживе. Датата на празника се определя всяка година спрямо лунния календар.

Еремия е празник, отбелязван на 1 май, с който се чества денят на пророк Йеремия. Празникът е наричан и Ермия, Ирима, Ирминден и Зъмски ден. Според народните вярвания на този ден змиите и самият змийски цар излизат от земните си леговища. Обредите извършвани на Еремия са свързани с ритуалното гонене на змии, което е разпространено главно в  западнобългарските райони. В навечерието на празника, след залез слънце, жени, моми и деца правят обиколки на къщата и двора като дрънкат с маши, ръжен и огрибка и изричат на висок глас заклинания за прогонване на змиите.

Гергьовден се отбелязва на 6-ти май и е един от най-големите пролетни празници, който се празнува и от християни, и от мюсюлмани (Хадралез, Хъдърлез Ъдралез) в България. Според традиционните схващания активният работен сезон е от Гергьовден до Димитровден (Касъм при мюсюлманите). Това двойно деление на годината (от Гергьовден до Димитровден – лятото и от Димитровден до Гергьовден – зима) е характерно от древността за Балканите и е свързано с подвижния, скотовъден начин на живот на хората.

Ако запитате всеки българин, кой е най-българският, най-таченият празник, в 99% от случаите отговорът ще бъде: „24 май е най-българският, най-светлият празник!”. И този отговор има своите исторически основания. Делото на славянските апостоли, светите братя Кирил (827–869) и Методий (815–885), създали славянската азбука (глаголицата) и превели богослужебните християнски книги на църковнославянски език („език сакрален и божествен”) през IX в., полага основите на нова цивилизация, по-късно превърнала се в два културни свята – Pax Slavia Orthodoxa и Pax Slavia Catholica. Учениците на Кирил и Методий (Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава) разпространяват делото им в славянския свят, намирайки радушен прием в средновековна България, където основат книжовни школи – Преславската и Охридската.

Четиридесет дни след Възкресение Христово се отбелязва църковният празник Възнесение Господне. Той се пада винаги в четвъртък и е последният от седемте Велики четвъртъка. Според християнските вярвания след смъртта и Възкресението си Христос се среща с учениците си в продължение на четиридесет дни, за да им разказва за Божието царство. На четиридесетия ден той се качва на Елеонския хълм край Йерусалим и пред очите на своите ученици и Богородица се възнася на небето, с което приключва своя земен път. Въпреки че такъв православен светец не съществува, на някои места народното название на празника (Спасовден) води до представата за св. Спас и редица оброци носят неговото име.

Църковно-християнският празник Петдесетница се отбелязва 50 дни след Великден и е винаги в неделя. Празникът е познат и под названието Света Троица.

Духовден е народен празник в чест на Светия Дух, който се отбелязва в източноправославния календар 51 дни след Великден. Предният ден е Петдесетница, която е винаги в неделя, а Свети Дух – в понеделник. Според народните вярвания от определени райони празникът се свързва с появата на русалиите (вредоносни персонифицирани сили) и от него започва Русалската неделя (Русалска седмица, Русалия, Русаля).

Пеперуда е обичай, изпълняван по време на суша, за да завали дъжд. В различни райони на страната е известен и под названието Пеперуга, Пеперлюда, Перунига, Додола, Дудул, Вай Дудула, Вай Гугу, Ой Люле, Росоманка, Войданка и др. Обичаят няма точно фиксирана дата в календара и най-често се изпълнява на пролетно-летни празници като св. Йеремия (1 май), летния Атанасовден (2 май), Гергьовден (6 май), летния Никулден (9 май) или Еньовден (24 юни), а също и при продължителна суша.