Еремия е празник, отбелязван на 1 май, с който се чества денят на пророк Йеремия. Празникът е наричан и Ермия, Ирима, Ирминден и Зъмски ден. Според народните вярвания на този ден змиите и самият змийски цар излизат от земните си леговища. Обредите извършвани на Еремия са свързани с ритуалното гонене на змии, което е разпространено главно в западнобългарските райони. В навечерието на празника, след залез слънце, жени, моми и деца правят обиколки на къщата и двора като дрънкат с маши, ръжен и огрибка и изричат на висок глас заклинания за прогонване на змиите.
В по-редки случаи се пали огън, който се прескача от домашните и с огън (жар) се обикаля около къщата. Народната вяра обвързва магическите практики с отгонващото действие на огъня и железните предмети, свързани с огнището и минали също през огън.
На Еремия се спазват строго забрани за работа. Жените не плетат и не предат, за да не се влачат след тях змии и да не ги хапят. Мъжете не орат и не сеят, за да не ерменяса (посинее и се развали) зърното. Бременните жени не работят нищо, за да не ерменясат (да не се разболеят) децата, които ще родят.
В Пиринския край Еремия се тачи за предпазване от градушка.
В Западна България и някои други райони (като Хасковско), Еремия е денят за обредно приготвяне на подници (кръгъл глинен съд, подобен на тава, в който се пече хляб и обикновенно се покрива с капак - връшник). В Северозападна България обичаят се нарича газене чирепни.
Сутринта моми и невести с песни донасят глина от едно, три или повече места извън селото. След това я нагазват с боси крака, като се сменят последователно, така че да участват всички без бременните, тези на които не траят (умират) децата и приготвялите или изпратилите скоро мъртвец. При газенето се пеят песни, които по смисъл са същите като заклинателните наричания срещу змиите. Вярва се, че газилите подници няма да бъдат хапани от змии през лятото, а ако ги ухапят, няма да е смъртоносно. Мома, участвала в приготвянето на подници, няма да бъде залюбена от змей (митично същество, наподобяващо змия, но много по-голямо от нея, често с криле и с повече от една глава, което може да се превръща в красив момък). Според народнатa вяра, змеят не влиза в къща, в която има подница.
Подниците се правят или на едно място от по-възрастна и опитна жена, или от всяка жена отделно в дома й. Обикновено са нечетен брой, за да имат стопаните деца. Изработването на подници като традиционен предмет за печене на хляб има връзка с идеята за плодородието в дома. В обичая е отразена и древната представа за хтоничната (свързана с подземния свят) природа на змията и нейната плодородна функция. Еремия, като общ календарен празник за изпълнението на двата обичая – гонене на змии и приготвяне на подници, отразява двойнственото отношение на хората към змията – от една страна като опасна за тях, а от друга - като носеща плодородие.
Литература
Георгиева, Ив. Българска народна митология. София, 1983.
Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичай. Избрани произведения. Т. 1. София, 1981.
Николова, В. Обичаят за правене на подници у българите. - Българска етнология, 1986, кн. 2, 35-44.