Цветница се празнува в неделята след Лазаровден, точно една седмица преди Великден. Според библейските текстове на този ден Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с маслинови и палмови клони. В българската традиция този празник се нарича още Връбница. Рано сутрин млади неомъжени момичета берат върбови клонки. Семействата отнасят в своите къщи осветените от свещениците в църквата клонки, които поставят на домашната икона или външната врата за добро здраве и за предпазване от злини на цялата фамилия.
При нужда те се използват за лек от уплаха и при болки в кръста или с тях се кади на родилките при трудно раждане. Със зелена върбова пръчка кадят и на болни животни, захранват се пилетата, а кравите се извеждат на паша, за да са здрави. Някъде поставят върбови венци на рогата на кравите и воловете или на плодно дръвче. Широко разпространена е представата, че те са лековити. В региона на Сакар седялата на иконата върбова клонка се зашива във възглавничката на детето, за да го пази от уроки, а мъжете ги носят през целия ден на главите за здраве. Съществува практиката през върбовия венец да се гледа облакът, за да не донесе градушка, а го палят, за да не паднат гръмотевици. От митологична гледна точка обичаите при Цветница се свързват с прехода от зима към лято и изцяло са насочени към осигуряване на здраве за хората и добра реколта на техните стопанства.
Обикновено на Връбница е завършекът на лазаруването с изпълнението на обичая кумичене, когато момите пускат своите върбови венци по течението на реката и притежателката на най-бързия става тяхна кумица. В Софийско на този ден тя замесва и опича погача, с която играе на хорото в центъра на селището. Този обичай слага край на пролетните игри при неомъжените момичета. В Сакар момите играят на Връбница многократно – в центъра на селото и в дома на кумата, което ги утвърждава пред селищната група в новата възрастова категория на девойки, които могат да встъпят в брак. Преходността на времето се отбелязва не само с реализирането на обредната инициация, но и с превръщането на границата между този и другия свят в по-пропусклива. Смята се, че това е времето на „разпускане” на покойниците (някъде то се свързва с Велики четвъртък или Великден). В някои региони се забиват върбови клони върху гробовете на починалите и се пали огън, за да сгреят мъртвите и да им свети. Този обред с някои модификации е запазен при капанците до 80-те години на ХХ в. На Цветница на гробището се носи хляб, жито и вино, които се раздават там. Вероятно споменатите обредни действия имат отношение към умилостивяване на покойниците и активизиране на силите на плодородието, свързани с отвъдното.
Цветница е денят, през който според християнските практики е позволено консумирането на риба (другият такъв ден е Благовец) по време на великденския пост. В региона на Сакар вечерта у кумата се приготвя голяма трапеза, като сред ястията задължително присъстват риба и булгур, а в Родопите се яде риба с ориз – тавалък.
В съвременността обредният комплекс, свързан с осветените в черква върбови клонки и всички действия и символиката около тях, е запазен и се възпроизвежда от много млади хора. Поддържа се и християнският характер на празника чрез широко разпространеното посещение на църква в този ден. Пролетното настроение се допълва с празнуване на именните дни на всички, които носят име на цвете или на различни растения.
Литература
Василева, М. Календарни празници и обичаи. – В: Капанци. Бит и култура на старото българско население в Североизточна България. Етнографски и езикови проучвания на България. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”, 1985, 200-235.
Василева, М. Календарни празници и обичаи. – В: Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”, 1993, 234-260.
Василева, М. Връбница. – Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. София: Издателска група 7М + Логис, 1994, 69-71.
Ганева-Райчева, В. Календарни празници и обичаи. – В: Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. Етнографски проучвания на България. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”, 2002, 324-371.
Попов, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Родопи. Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура. Етнографски проучвания на България. ЕИМ-БАН. София, 1994, 82-117.
Цветница, София, храм Св. Петка, 2019 г., сн. Е. Троева