Пеперуда


Пеперуда е обичай, изпълняван по време на суша, за да завали дъжд. В различни райони на страната е известен и под названието Пеперуга, Пеперлюда, Перунига, Додола, Дудул, Вай Дудула, Вай Гугу, Ой Люле, Росоманка, Войданка и др. Обичаят няма точно фиксирана дата в календара и най-често се изпълнява на пролетно-летни празници като св. Йеремия (1 май), летния Атанасовден (2 май), Гергьовден (6 май), летния Никулден (9 май) или Еньовден (24 юни), а също и при продължителна суша.

Според народните вярвания суша може да настъпи по различни причини. В почти всички български области сушата и други природни бедствия – градушки, наводнения и епидемични заболявания, се приемат за божие наказание за нарушение на традиционните норми. Суша може да настъпи например при нарушаване на някои забрани за домашна работа по време на големи празници. Освен това, според вярванията, се причинява и от магия, която правят занаятчиите тухлари, за да бъде лятото сухо и слънчево. Те заравят в земята живо магаре или котка нагоре с краката. Това е вид стопанска магия във връзка с нуждите на занаята – да съхнат тухлите по-бързо. Почти до началото на 20-и век българите вярват също и че засушаването се предизвиква от крилат змей, изпил водата от реките, езерата и моретата.

1424 V.1 6Обичаят Пеперуда е разпространен в цялата българска територия. Названието му е според наименованието на основното обредно лице – момичето-пеперуда. Тя се избира по няколко стриктно спазвани правила. В цяла България Пеперудата е момиче на около 10-12 години, девойка или жена. В много редки случаи българите мюсюлмани в Източните Родопи допускат Пеперудата да е момче. Второто задължително условие е нейната „чистота” – във физиологичен и нравствен аспект. Тя трябва да бъде полово чиста и затова е най-често дете, недостигнало още полова зрялост. Ако е девойка, трябва да е девствена, а в редките случаи, когато се избира невеста или по-възрастна омъжена жена, тя също трябва да бъде физиологически „чиста”, т.е. да е извън менструален цикъл и да не е имала полов контакт в деня преди обичая. Според народните представи половата и нравствена чистота имат магическа сила, спомагаща установяването на контакт с божествената сила. Същото условие важи и за другите участнички в обичая. Третото изискване за избор на Пеперудата е да бъде сирак, по-често без баща и по-рядко без майка. Вярва се, че сирачето ще трогне най-много небесните свръхестествени сили. Срещат се и варианти, в които за Пеперуда се избира момиче, родено първо или последно в семейство с живи родители. Приема се, че първородното дете, очаквано с най-много радост и нетърпение, носи щастие и благополучие, затова то може да предизвика „първия” дъжд. Последното родено в семейството дете се нарича „изтърсак” и според поверието това ще предизвика „изтърсването” на дъжда. На отделни места в страната в обичая взимат участие две или повече Пеперуди, които винаги са сирачета, а някъде се избират две деца – едното първородно – „първак”, а другото последно – „изтърсак”.

1424 V.1 7В определения ден всички участнички (пеперударки, дудуларки, ойлуларки) се събират в дома на Пеперудата и носят зелени листа и клонки. Най-често те са от бъз, понеже според поверието, където расте той, има много вода и подземна влага. От клонките момите правят нанизи, които увиват около врата и кръста на Пеперудата, на главата й поставят венец, а тя държи в ръцете си клонки, които размахва. Покритата със зеленина Пеперуда трябва да предизвика асоциация за буен растеж и плодородие. В Югозападна България тя носи на главата си една или две живи жаби, а на венеца й връзват кост от гроб на неизвестен покойник. В народните представи жабата символизира влагата и подземния свят, а дъждът и плодородието зависят от подземния свят на мъртвите.

Обкиченото със зеленина момиче и придружаващите го обхождат цялото село и посещават всяка къща с изключение на тези, в които наскоро е починал човек, а ако влязат, не пеят. Песента, танцът и словото заемат особено място в обичая Пеперуда. Докато вървят по улиците на селото или обикалят нивите и градините, Пеперударките изпълняват точно определени за случая песни, чрез които трябва да измолят дъжд. Докато пеят, образуват кръг, а Пеперудата играе в средата. Тя подскача и се върти на едно място, като кръстосва ръце над главата си и размахва зелените клонки, с което наподобява пърхането на крилата на Пеперудата и летенето на птица. По време на танца всяка стопанка залива Пеперудата с вода от бяло менче, а тя се тръска, за да се „изтърси” така и дъждът. Пеперударките се даряват с брашно, царевица, боб, мас, вълна и други продукти. След това се захващат на хоро, което се извива най-често в кръг и прилича на моминския лазарски танц буенек. Докато обикалят из селото, Пеперударките задължително спират пред всеки водоизточник – чешма, кладенец или извор, почистват ги и палят свещи, поливат Пеперудата с вода и се пръскат. Ритуалното обхождане на селището по време на обичая винаги завършва край реката, чешмата или кладенеца, където Пеперударките обливат за последен път с вода Пеперудата и хвърлят нанизите от зеленина по течението на реката. Накрая всички се пръскат с вода и се изкъпват в реката. Обичаят завършва с обща обредна трапеза край реката или до чешма или геран.

1424 V.1 8В съвременността Пеперуда се изпълнява в някои части на Родопите от българите мюсюлмани. В други места се представя и възстановка на обичая на фолклорни събори.

Литература

Беновска, М. 1979. Наблюдения върху символиката в обреда за дъжд „Пеперуда”. – Във: Фолклор, език и народна съдба. София.

Василева, М. 1985. Календарни празници и обичаи. – В: Етнография на България. Том ІІІ. София.

Попов, Р. 1989. Пеперуда и Герман. Български празници и обичай. София.

Вакарелски, Хр. 1977. Етнография на България. София.

Снимки

ФтАИФ 1424, а.е 5. Копривщица 1995, с. Бистрица
ФтАИФ 1424, а.е 6. Копривщица 1995, с. Бистрица
ФтАИФ 1424, а.е 7. Копривщица 1995, с. Бистрица
ФтАИФ 1424, а.е 8. Копривщица 1995, с. Бистрица