На Петровден (29 юни) християнската църква отбелязва празника на светите апостоли Петър и Павел. Апостол Петър е роден в Бетсаида и е един от дванадесетте ученици на Исус Христос, който заради проповядване на християнската вяра е разпънат на кръст (64 г. или 67-68 г.) по време на гоненията срещу християните от император Нерон. Апостол Павел е роден в Тарс в еврейско семейство, но след като приема християнството, се превръща в един от най-видните му проповедници в Македония и Беломорието.

В църковната традиция празникът Илинден (20 юли) е посветен на свети пророк Илия. Според житийната книжнина св. Илия е роден през ІХ век в Галаадския град Тезвия и е виден потомък на Аароновия род. В период, в който в Юдея владее цар Ахав – последовател на езическото идолопоклонничество и поклонник на бог Ваал, пророк Илия почита и проповядва вярата в единния бог Йехова. Той предупреждава цар Ахав, че Бог ще накаже езичниците заради греховете им с продължителна и убийствена суша, но вместо да му повярва, Ахав издава заповед за убийството на Илия. Бог спасява своя пророк, изпращайки го в пещера, разположена близо до река Йордан, където враните му носят храна всеки ден.

Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празници, посветен на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици. Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.

В българския традиционен календар съществуват два празника под името Кръстовден – Летен Кръстовден (14 септември) и Зимен Кръстовден (5 януари). В православния църковен календар Летният Кръстовден се отбелязва като Въздвижение на Светия животворящ кръст Господен. Според църковното предание през ІV в. майката на император Константин Велики, Елена, заминава за Йерусалим, където открива изгубения Христов кръст и пещерата с гроба Господен. Император Константин Велики построява над пещерата храм „Възкресение Христово“, в който е положен Светият кръст. Храмът е осветен на 13 септември, а следващият ден е определен за почит към Христовия кръст.

Света Петка е може би най-популярната от балканските светици. Всички православни църкви са съхранили, с леки модификации, продиктувани от нормите на местните говори, презимето Параскева: Paraskevi (на гръцки), Параскева (на български и сръбски), Парасковыя (на руски) и Paraschiva (на румънски) в качеството на канонично име, прибавяйки му местен превод: Параскева-Петка, Парсковыя-Пятница, Paraschevi-Vineri. И макар тя да е чествана на три дати: на 26 юли (Гърция, Сърбия), на 14 октомври (България, Румъния, Сърбия и групи население от Северна Гърция), или на петъка от Светата седмица, петия ден след Рождество Христово (единствено за Южна България), в народните традиции Петковден се празнува на 14 октомври в чест на Параскева от Епиват.

Архангеловден (8. XI) е голям есенен празник в календара на българите, на който Българската православна църква празнува Архангелски събор (Събор на Св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили).  В различните части на страната той носи различни названия: Рангеловден, Хрангелуфден, Арангеловден, Араламбо, Св. Рангел. На много места на този ден се организират селски сборове, правят се служби за здраве. На Архангеловден след тържествената служба в църква започват гостувания на именниците. В много къщи се коли курбан за светеца и се приготвят обредни хлябове наричани Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис. Такива хлябове се правят и при погребение и помен, тяхната пластична украса също е идентична.

Българската православна църква отбелязва на 30 ноември деня на св. Андрей Първозвани. Той е наречен така, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.

Паметта на свети Николай, архиепископ Мирликийски, наречен Чудотворец, се отбелязва според християнския църковен канон всяка година на 6 декември. В житийната литература той е представен като боголюбив и добродетелен човек, който след смъртта на родителите си раздал своето богатство на бедните и нещастни хора. В иконографията е изобразяван като беловлас старец с брада, облечен в червени одежди, който държи затворено Евангелие в ръцете си и благославя.

Времето според традиционния светоглед има нееднороден характер. Нощта е универсалното време, което хората определят като демонично. Сезоните също се свързват с определени демонични същества. Към пролетно-летния цикъл се отнася появата на змейове и самодиви. Освен пролетния, друг период, „натоварен” с демонично присъствие, е преходът от старата към новата година. Според традиционните вярвания на българите от Коледа до Йордановден са т. нар. мръсни (некръстени, погани) дни. Тогава космическият ред е нарушен, настъпва хаос, а границата между двата свята е пропусклива, като на земята нахлуват зли сили.

Интересно преплитане на предхристиянски и християнски вярвания и практики се наблюдава в празнуването на деня на св. Игнатий Богоносец – ученикът на Йоан Богослов, епископ на Антиохийската църква, мъченик за Христовата вяра. Българите празнуват на 20 декември Млада година, нов ден, млад месец, Игнажден, Идинажден, Игнатьовден, или както още го наричат – Поляз и Полязовден, по названието на най-разпространения обичай – полазване (булезене).

Рамазан байрамът слага край на едномесечния пост (оруч) през свещения за мюсюлманите месец Рамадан (Рамазан). Постът е едно от задълженията за пълнолетните здрави мюсюлмани. Той се състои във въздържане от прием на храна и течности от изгрев до залез слънце.

Курбан байрамът е един от най-важните празници на мюсюлманите, отбелязващ края на хаджа (поклонничеството) в Мека. Тъй като мюсюлманският календар следва лунните цикли, байрамът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната, като Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрамът.