Герман е обичай, който се изпълнява при продължителна суша, за да завали дъжд. Известен е още и като Георги, Гошо, Гечо, Драганчо, Скалоян по името на антропоморфната мъжка фигурка, която се прави по време на обичая. Разпространен е в Северна и в части на Южна България. Провежда се след обичая Пеперуда, но може да бъде изпълняван самостоятелно, най-често през лятото при дълга суша.

Нестинарството е палеобалкански субстрат от соларната идеология и Дионисово-Сабазиевата огнена обредност, съществувала през древността в трако-фригийската контактна зона (Балканите с антична Анатолия/Мала Азия). Данните дължим на Страбон, Плиний Стари, Ямблих и др., но етимологията на названието все още не е установена. Има реални исторически обстоятелства, обусловили до голяма степен съхранението на този феномен в Югоизточните Балкани (Странджа) до средата на ХХ век, на което са посветени отделни изследвания.

Еньовден е празник, отбелязван на 24 юни, наричан още и Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете, с който църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене – 22 юни, което е сред най-важните астрономически преходи в годишното време.

На Петровден (29 юни) християнската църква отбелязва празника на светите апостоли Петър и Павел. Апостол Петър е роден в Бетсаида и е един от дванадесетте ученици на Исус Христос, който заради проповядване на християнската вяра е разпънат на кръст (64 г. или 67-68 г.) по време на гоненията срещу християните от император Нерон. Апостол Павел е роден в Тарс в еврейско семейство, но след като приема християнството, се превръща в един от най-видните му проповедници в Македония и Беломорието.

В църковната традиция празникът Илинден (20 юли) е посветен на свети пророк Илия. Според житийната книжнина св. Илия е роден през ІХ век в Галаадския град Тезвия и е виден потомък на Аароновия род. В период, в който в Юдея владее цар Ахав – последовател на езическото идолопоклонничество и поклонник на бог Ваал, пророк Илия почита и проповядва вярата в единния бог Йехова. Той предупреждава цар Ахав, че Бог ще накаже езичниците заради греховете им с продължителна и убийствена суша, но вместо да му повярва, Ахав издава заповед за убийството на Илия. Бог спасява своя пророк, изпращайки го в пещера, разположена близо до река Йордан, където враните му носят храна всеки ден.

Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празници, посветен на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици. Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.

           Със Симеоновден (Свети Симеон, Симеон Стълпник, Стар Симеон, Смион Забележник) – се обозначават два годишни празника – зимен и летен Симеоновден, отразяващи на светогледно и обредно ниво двойното делене на годишното време, характерно за българския народен календар.

В българския традиционен календар съществуват два празника под името Кръстовден – Летен Кръстовден (14 септември) и Зимен Кръстовден (5 януари). В православния църковен календар Летният Кръстовден се отбелязва като Въздвижение на Светия животворящ кръст Господен. Според църковното предание през ІV в. майката на император Константин Велики, Елена, заминава за Йерусалим, където открива изгубения Христов кръст и пещерата с гроба Господен. Император Константин Велики построява над пещерата храм „Възкресение Христово“, в който е положен Светият кръст. Храмът е осветен на 13 септември, а следващият ден е определен за почит към Христовия кръст.

Света Петка е може би най-популярната от балканските светици. Всички православни църкви са съхранили, с леки модификации, продиктувани от нормите на местните говори, презимето Параскева: Paraskevi (на гръцки), Параскева (на български и сръбски), Парасковыя (на руски) и Paraschiva (на румънски) в качеството на канонично име, прибавяйки му местен превод: Параскева-Петка, Парсковыя-Пятница, Paraschevi-Vineri. И макар тя да е чествана на три дати: на 26 юли (Гърция, Сърбия), на 14 октомври (България, Румъния, Сърбия и групи население от Северна Гърция), или на петъка от Светата седмица, петия ден след Рождество Христово (единствено за Южна България), в народните традиции Петковден се празнува на 14 октомври в чест на Параскева от Епиват.

          Димитровден, Митровден е празник, отбелязван на 26 октомври, когато се чества Свети великомъченик Димитър Мироточиви (Солунски), загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква. Иконографските му изображения са на светец конник, яздeщ червен кон. В народния календар Димитровден се възприема като голям празник, свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.

Архангеловден (8. XI) е голям есенен празник в календара на българите, на който Българската православна църква празнува Архангелски събор (Събор на Св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили).  В различните части на страната той носи различни названия: Рангеловден, Хрангелуфден, Арангеловден, Араламбо, Св. Рангел. На много места на този ден се организират селски сборове, правят се служби за здраве. На Архангеловден след тържествената служба в църква започват гостувания на именниците. В много къщи се коли курбан за светеца и се приготвят обредни хлябове наричани Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис. Такива хлябове се правят и при погребение и помен, тяхната пластична украса също е идентична.

Българската православна църква отбелязва на 30 ноември деня на св. Андрей Първозвани. Той е наречен така, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.