Ако запитате всеки българин, кой е най-българският, най-таченият празник, в 99% от случаите отговорът ще бъде: „24 май е най-българският, най-светлият празник!”. И този отговор има своите исторически основания. Делото на славянските апостоли, светите братя Кирил (827–869) и Методий (815–885), създали славянската азбука (глаголицата) и превели богослужебните християнски книги на църковнославянски език („език сакрален и божествен”) през IX в., полага основите на нова цивилизация, по-късно превърнала се в два културни свята – Pax Slavia Orthodoxa и Pax Slavia Catholica. Учениците на Кирил и Методий (Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава) разпространяват делото им в славянския свят, намирайки радушен прием в средновековна България, където основат книжовни школи – Преславската и Охридската.

Делото на светите братя през Средновековието, което без преувеличение може да бъде наречено културен подвиг, има основополагаща роля за формирането на етническата идентичност на славяните. То е значимо и за цялостното религиозно (църковно) и секуларно (светско, идеологическо) развитие на Европа. Кирил и Методий са канонизирани от Руската православна църква през 1863 г. (и по-късно от всички останали православни църкви) и от Католическата църква – през 1880 г. Символ на сближаването между Изтока и Запада, през 1980 г. светците са обявени за духовни съ-покровители на Европа от един от най-големите политици и „архитекти” на нова Европа през ХХ в. – „славянския папа” Йоан Павел II.

Огромно е значението на делото им в периода на славянските възраждания. В България (и не само) именно Кирил и Методий са символ на националната духовност и просвета и основание за самочувствие и гордост. Приемствеността между делото им и България е една от основните идеи, на които се опира изграждането на българската национална идентичност и модерната българска държава.

Отбелязването на празника започва в средата на XIX в. Още тогава се утвърждава сценарият му, актуален и днес. Ето как се описва празнуването в Калофер през 1861 г.:

Г-не уредниче Дун.[авского] Лебеда!

И в нашето село празника светим нашим учителем Кирила и Методия ся празнува торжествено. Заранта, когато тъмная нощ правеше вече хода си, загръмяха двете камбани на горнюкрайская церков св. Архангела, на които гласа призоваваше всичкия жители на божественая служба, коя извърши архимандрита ни от[ец] Хрисант съдружен с трима свещеници, сичките одеяни в най-светлия церимониялни одежди. След св[етото] благоветствование в ряда на “рцем вси” г. Хрисант испя едно ектение относително за избавлението на нашите роду си ради пострадавши, св[ети] пастири Илариона, Авксентия и Паисия /18/. И на отпус, когато всичкий народ ся спря на църковний двор, един ученик изрече долнето слова, за което нашата родолюбива община Ви моли да дадете място в почтен[ия] Ви лист.

Оттам народа, предводим с образа на светите наши отци събра са в училището, дето насред двора беше направено едно здание (къто клъбо), украсено от множество венци, накичени от разни цветя, под които като стана водосвет, учителя ни г. Ботю /19/ изрече и той друго слово; ограничающеся в начало за независимостта на нашата българска църква: и следователно как тя начна да ся волней между две противоположни влияния: сир. гръцко и паписташко и пр. На свършака ся испя многолетствие на Н[егово] В[еличество] Султана.. (Из дописка на в. „Дунавски лебед”, 1, № 37, 6 юни 1861).

Структурата на празника през ХIX в. не се отличава много от празнуването в различните периоди от развитието на българската държава (той е популярен в Царска България, както и през социализма) и в наши дни. Празникът се състои от религиозен ритуал (водосвет), събиране на цветя и плетене на венци, приветствия от управляващите, поздравителни слова (от ученици, интелектуалци и пр.), тържествени ученически процесии, предвождани от икони и портрети на двамата светци под звуците на химна на Кирил и Методий (написан през 1892 г. от Стоян Михайловски, а мелодията – през 1901 г. от Панайот Пипков). В столицата той е съсредоточен в интелектуалното сърце на града – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, в останалите селища (празникът се чества в цяла България (вкл. и от етническите и религиозните малцинства в страната, както и от българските общности в чужбина) – на централните площади и училищните и читалищни дворове. И днес празникът има както религиозен (честван е на 11 май, Свети равноапостолни Кирил и Методий), така и светски характер (24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост), като религиозни елементи присъстват и в светското празнуване – светските чествания се откриват с тържествен водосвет.

Празникът има всички характеристики на национален – Кирил и Методий са символ на национална духовност и български цивилизационен принос, празнуването съдържа консолидиращ нацията ценностен патос и мощен емоционален заряд. Естествено, патосът е различен – ако през Възраждането празникът е израз на духовно и национално „пробуждане”, днес той е символ на тези процеси.

Празникът на светите равноапостолни Кирил и Методий утвърждава местата на национална духовност (църквата, училището, университетите и библиотеките) и има държавообразуващ характер. Системата от ритуални действия, свързана с него създават атмосфера на празничност – специфично емоционално състояние, изпълнено с положителни усещания. Популярността на Празника на Кирил и Методий се дължи на много фактори, и най-вече на оптимистичния му характер: честването му през пролетта, асоциирана с пробуждането на природата; основните действащи лица: децата и младежите – символи на бъдещето; ритуалните действия – плетенето на венци и носенето на цветя, както и мащабните процесии, ритмично и задружно вървящи „напред” под звуците на вдъхновяващия химн на двамата братя:

Върви, народе възродени,

Към светли бъднини върви.

С книжовността таз сила нова,

Съдбините си поднови.

Литература

Анастасова, Е., Г. Лозанова, Ст. Станоев (съст.). Празникът на Кирил и Методий – пространства на духа. Т. 1 – 2, София: Парадигма, 2015.

Василева, М. (съст.). Извори за българската етнография. Т. 1. София: Етнографски институт с музей, БАН, 1992.

Григоров, Г. Х. Гимн Кириллу и Мефодию. - ІІІ Севастопольские Кирилло-Мефодиевские чтения. Севастополь, 16 – 22. 09. 2009 г., (доклад, ръкопис).

Толстой, Н. И. История и структура славянских литературных языков. Москва: Наука, 1988.

Симеонова, Г. Почитта към Кирил и Методий през Възраждането. – Атеистична трибуна, кн. 1, 1985.

Симеонова, Г. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. София: Етнографски институт с музей при БАН, 1993.

Симеонова, Г. Денят на Кирил и Методий. София: Етнографски институт с музей при БАН, 1994.

Симеонова, Г. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. Книга втора. София: Изток-Запад, 2007.

След празника на славянската писменост, София, 2019 г., сн. А. Григоров

Молебен по случай празника на Св. Св. Кирил и Методий на площад Народно събрание в София, нач. ХХ в. ИЕФЕМ - АЕИМ № 145