Духовден е народен празник в чест на Светия Дух, който се отбелязва в източноправославния календар 51 дни след Великден. Предният ден е Петдесетница, която е винаги в неделя, а Свети Дух – в понеделник. Според народните вярвания от определени райони празникът се свързва с появата на русалиите (вредоносни персонифицирани сили) и от него започва Русалската неделя (Русалска седмица, Русалия, Русаля).
От Духовден се спазват редица забрани и се извършват обредни действия за предпазване от русалиите. Оттогава тръгват и дружините на русалиите/калушарите (обредни лица), които обикалят за плодородие и лекуват от русалска (самодивска) болест.
В други краища се вярва, че Русалската неделя е седмицата преди Гергьовден (23 април по стар стил и 6 май – по нов), някъде, че е през седмицата след него, а съществуват и представи, че е между Спасовден и Свети Дух. Така е например в Търновско, където се смята, че русалиите (вредоносните сили) си отиват на Свети Дух.
Духовден е особено почитан от неотродилите се жени, за да имат здрави деца. Сутринта на празника в Берковския край жена, която има първо дете, му прави от различни треви русалски венец и то го носи три дни. После с тревите от венеца се прави отвара, с която къпят болни от обриви и ревматизъм.
При посещение на църква на Духовден, хората носят стръкове от цветето русаля, пелин, селим, седеф, орешец, калофер и пр., клякат и ги слагат под коленете си, а после ги използват вкъщи за предпазване от молци.
Разпространено е вярването, че душите на починалите са на свобода от Велики четвъртък до Духовден, когато се прибират в гробовете, подмамвани с орехови клончета. В съботата преди Свети Дух се прави задушница и се поменават всички мъртви. На нея, освен задължителните храни, на гробовете се носи и оставя орехова шума.
В Пиринския край сутринта на Духовден жените редят орехова шума на пода в домовете си, а по пладне (на обед) отиват на гробищата, където раздават от погачите, които носят, както и сирене, прясно мляко, а на отделни места и яйца. Пресните гробове се преливат с вино. Вярва се, че починалият като се прибира в гроба, взима всичко, което му е оставено.
В района на Софийско задушницата, която се прави преди Петдесетница и Свети Дух, е най-голямата през годината. Вярването, че тогава „прибират” мъртвите в гробовете, поражда извършването на поменалните обреди. Жените ходят на гробищата и носят коливо (варено жито), хляб, вино, а някъде и колачета от кисело тесто, пържени в масло, или пополенца (малки топчета тесто), печени или пържени, които дават на децата. Гробовете се преливат с вино, палят се свещи и се раздава от храната. Среща се и практиката от неразлятото вино да оставят на гроба, а на Свети Дух го взимат и използват за лекуване на задух. На Духовден се посещава църква, където се носи орехова шума, която слагат на земята и лягат с лице надолу. Вярва се, че не трябва да гледат нагоре, защото точно тогава минават починалите и ако видят близките си, ще им домъчнее и няма да се приберат в гробовете. В тази връзка е и забраната на някои места да се носят цветя на гробищата, но се носи орехова шума. Среща се и вярването, че на този ден комкават (причестяват) мъртвите. В някои села денят е наричан задушен понеделник и не се блажи (пости се). Правят се и общоселски курбани и сборове, като някъде курбанът се съчетава с обреди за измолване на дъжд и се приема като курбан за полето.
В Малкотърновско, вечерта срещу Свети Дух болните ходят на росен и преспиват на поляните за здраве. Вярва се, че през този ден не трябва да се докосва вода, „защото духовете играят в нея” или „защото завира три пъти и човек може да пострада”. В с. Бръшлян се вярва, че само на този ден човек може да види жена змеица.
Литература:
Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи. София, 1943.
Василева, М. Духовден, Св. Дух. – В: Българска митология. Енциклопедичен речник. София, 1994.
Василева, М. Календарни празници и обичаи. – В: Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1993.
Георгиева, Ив. Българска народна митология. София, 1983.
Гребенарова, Сл. Календарни обичаи и обреди. – В: Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996.
Дражева, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Пирински край. Етнографски проучвания на България. София, 1980.
Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – В: Избрани произведения. Т. 1. София, 1981.
Изображение на Св. Дух като гълъб в сцената Богоявление, храм Св. Петка, кв. Орландовци, 2019 г., сн. Е. Троева
