Четиридесет дни след Възкресение Христово се отбелязва църковният празник Възнесение Господне. Той се пада винаги в четвъртък и е последният от седемте Велики четвъртъка. Според християнските вярвания след смъртта и Възкресението си Христос се среща с учениците си в продължение на четиридесет дни, за да им разказва за Божието царство. На четиридесетия ден той се качва на Елеонския хълм край Йерусалим и пред очите на своите ученици и Богородица се възнася на небето, с което приключва своя земен път. Въпреки че такъв православен светец не съществува, на някои места народното название на празника (Спасовден) води до представата за св. Спас и редица оброци носят неговото име.

  В българския традиционен празничен календар Спасовден се свързва с култа към мъртвите. На този ден според поверието се „прибират“ душите на покойниците, които са „на свобода“ от първия Велики четвъртък. Ето защо в съботата след празника се отбелязва Спасовската (Черешова) задушница. На Спасовден не се работи, а жените раздават жито, хляб и от първите череши за помен на умрелите. Разпространено е и поверието, че ако човек отиде мълчешком рано сутринта при пуст кладенец и се погледне в него, ще види не своя образ, а този на свой починал роднина, за когото мисли в момента. На някои места в Североизточна България гробовете се заливат с вода или на тях се палят огньове. Практиката за поливане на гробовете с вода вероятно има връзка с магическите действия за измолване на дъжд, които често се отнасят към Спасовден. Моми и момци обикалят, пеейки обредни песни, нивите и ливадите и молят св. Спас за дъжд. Вярва се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата и плодородна.

            Най-характерният обичай в структурата на празника е ходене на росен, известен предимно в Източна България. Вярва се, че в нощта срещу Спасовден цъфти лековитата билка росен, която русалиите излизат да берат, за да се закичат. Срещу празника болни хора и бездетни жени отиват да преспят в гори и ливади, където расте росен. Те носят със себе си нова зелена паница с вода, нова кърпа, бъклица с вино, специално приготвен хляб, печена кокошка и други дарове за русалиите. На сутринта (по втори петли) стават и по това, което има в паницата или по кърпата, гадаят за това, което ги очаква. Зеленото листо от росен означава оздравяване, а сухата шумка или пръст – смърт. Болният се измива с вода от паницата, а остатъка изпива с надеждата да оздравее.

            Следобед на Спасовден почти навсякъде на мегдана се играят „спасовски“ хора, които са само под съпровода на песни, без музикални инструменти. Главно в източните райони на страната момите са хващат на тези хора, облечени в булчински дрехи, взети от млади булки. Според вярването това ще осигури омъжването им до следващия Спасовден.

            Тясно свързана със Спасовден както времево, така и по отношение на характера на вярванията и обредните практики е Русалската неделя (Русалска седмица, Русалия, Русаля). Така се нарича седмицата след Петдесетница. В народната вяра този период е особено опасен, защото на земята идват русалиите – персонифицирани вредоносни сили, представяни като свръхестествени същества. Тази вяра поражда редица забрани и обреди с предпазен характер, свързани с Русалската неделя: жените не перат, не предат и не тъкат, всички избягват да се мият и да спят на открито, носят се треви и билки със силна миризма, която да отблъсква русалиите. За най-опасни дни от цялата седмица се смятат срядата и петъкът. Вярва се, че ако някой пристъпи някоя от забраните през тази седмица, ще се разболее от русалска болест, т.е. ще полудее.

            В някои краища на България, подобно на Спасовден, болни и недъгави хора отиват да преспят на места, където расте билката росен или край лековити извори с надеждата, че ще се изцерят.

            Един от характерните обичаи за Русалската неделя, изпълняван основно в Северозападна България, са т.нар. русалски игри. Участници в обичая са млади мъже, наречени русалии или калушари, които ходят в групи (дружини), съставени от нечетен брой хора, предвождани от ватафин. Ватафинът получава званието си по наследство по права мъжка линия, т.е. от баща си. Той избира русалиите в дружината си по пъргавина, честност, психическа устойчивост и способност да пазят тайна. При посвещаването на нов русалия в дружината той трябва да произнесе клетва и да целуне ръка на ватафина, след което получава русалска тояга от ясен, явор или дрян, окичена с метални дрънкулки. Освен тоягата, характерна част от обредния реквизит за русалиите е русалско знаме от бял ленен плат с пришити билки, което се носи от ватафина. Русалиите са облечени в нови дрехи и са накичени с билки. Русалските дружини ходят през цялата седмица и играят из цялото селище, по къщите, полята и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите и ще донесат здраве и плодородие. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, те играят в буйно темпо, хванати в кръг, около болен от русалска болест, легнал на земята. По време на играта русалиите подхвърлят болния във въздуха, а стоящият отстрани ватафин го разтрива и запоява с оцет. Всеки от русалиите прескача болния по три пъти, след което цялата дружина играе около ватафина, който поръсва русалиите с ненапита вода, дава им да пийнат от оцета, надвесва над тях знамето и им прошепва заклинания. След това най-старият от русалиите чупи с тоягата си гърнето с вода, така че тя да изпръска всички играчи и болния. В неделя русалската дружина се прибира в дома на ватафина и сяда на обща трапеза. Днес русалските игри са запазени само като част от репертоара на читалищни и самодейни групи.

Литература

Арнаудов, М. 1996. Български народни празници. Обичаи, вярвания, песни и забави през цялата година. В. Търново: Сириус – 4.

Василева, М. 1985. Календарни празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН.

Маринов, Д. 1984. Избрани произведения. Т. ІІ. София: Издателство „Наука и изкуство“.

Задушница, Троянско, 1946 г., сн. Хр. Вакарелски, ИЕФЕМ - АЕИМ № P3355

Задушница, Тутраканско, ИЕФЕМ - АЕИМ № P726

На гробището, с. Слатина, Ловешко, 1953 г., сн. Н. Николов, ИЕФЕМ - АЕИМ № VI-480_7

Връщане от гробището, с. Орлов дол, Хасковско, 1946 г., сн. К. Василев, ИЕФЕМ - АЕИМ № I-24_9