В края на 20 век Кръстова гора в Родопите се превърна в един от най-големите християнски поклоннически центрове в България, който се формира в широката периферия на една от традиционните цели на поклоннически пътувания – Бачковския манастир. За първообраз на легендата, залегнала в сътворяването на култовия център Кръстова гора, могат да се приемат предания, записани от краеведи в края на 19 век в Македония и в Асеновградско, според които частица от честния кръст е отнета от султана чрез измама.

За региона на Средните Родопи Хр. Попконстантинов записва поверие, според което „в нашата „Крастата гора” (така се нарича Ахъчелебийско) нищо лошо не може да се случи и че честният кръст я пазил от всичко лошо”. През 30-те години на 20 век тези вярвания се свързват с конкретен топос – връх Кръстов. До началото на 20 век в местността се намират обработваеми ниви на околните мюсюлмански села Мостово (до 1934 г. Ер кюприя), Борово и Белица. През 1903 г., след потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, в Борово се заселват първите семейства българи християни, които напускат селищата си в османската част на Родопите и се преселват на територията на Княжество България. През следващите три десетилетия мюсюлманското население на Борово се изселва в Турция и днес в селото живеят само българи християни. Това е единственото християнско селище в региона на Кръстова гора. В Мостово живеят българи мюсюлмани, в Белица съжителстват българи мюсюлмани и турци.

Инициативата за възобновяване на Кръстова гора като православен център според събраните наративи и според поклонническата литература принадлежи на ясновидеца Йордан Стойчев, който през 1933 г. посещава района на Лъки и чрез видение разкрива, че частица от честния кръст е заровена на вр. Кръстов. Може да се предположи, че Йордан е свързал разпространените в Асеновград (където често е пребивавал) легенди за кръста на разпятието с названието на върха Кръстов и легендите за Кръстогорието (Средните Родопи) и е инициирал възобновяване на святото място с прилежащи аязма. През 1939 г. по инициатива на Йордан Стойчев на върха е поставен метален кръст, който съдържа в иконографията си образа на победения от кръста полумесец. Издигането на Христовия знак се свързва с царското семейство, като според популярния наратив Йордан завел на Кръстова гора болната княгиня Евдокия, която оздравяла. Според разказите по случай чудодейното изцеление на сестра му и проговарянето на нямото внуче на придворен военачалник цар Борис III наредил на мястото да се издигне 66-килограмов метален кръст.

Първоначално преобладаващата част от поклонниците на Кръстова гора са от региона на Асеновград. Идването на комунистите на власт и лансираният атеизъм не дават възможност Кръстова гора да надхвърли значението си на регионален поклоннически център и през следващите години. През 1956 г. с настъпилата известна либерализация на режима на върха е построен храмът „Св. Троица”, който е осветен през 1958 г. Впоследствие на посещенията в региона са наложени ограничения поради изграждането на ловния резерват „Кормисош”. От април 1988 г. църквата „Св. Троица” е предадена на ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински, който започва да извършва нощни петъчни литургии. Те, както и политическите промени от 1989 г. и настъпилият постсоциалистически бум в изразяването на религиозността дават тласък на превръщането на Кръстова гора от регионален в национален поклоннически център.

Устно предавани в региона в течение на десетилетия легенди за Кръстова гора започват да се записват и от 90-те години на 20 век насам се разпространяват чрез многобройни популярни публикации на църковни дейци, краеведи, журналисти, поклонници. Именно те формират представите за историята на святото място сред широки обществени слоеве. В тях разказът за съдбата на честния кръст следва две основни версии. Според едната парчето от честния кръст е било притежание на местен манастир от преди османското нашествие на Балканите, а според втората, която може да се определи като по-ранна поради очевидните ѝ сходства с легендите от 19 век, кръстът попада на Кръстов впоследствие, след като е отнет от султана с хитрост.

Според записан в Родопите през 1991 г. устен вариант на легенда на Кръстова гора в далечното минало е имало манастир, в който се съхранявал честният кръст (Христовото разпятие). Турците опожарили манастира и взели кръста, който попаднал в хазната на владетеля. След години българи отишли в Цариград да работят на султана и поискали за отплата кръста. Султанът им го дал, но майка му му казала, че досега този кръст го е пазил. Тогава владетелят изпратил потеря да го вземе обратно. По време на бягството българите заровили кръста в местност над Лъки, а после били убити от потерята. Според тази легенда честният кръст е отнет от Кръстова гора и по стечение на обстоятелствата се оказва заровен там по-късно.

От 90-те години насетне Кръстова гора, която получава статут на манастир „Света Троица”, претърпява коренна трансформация. На мястото на малък каменен параклис свещеноиконом Аринински инициира строеж на нов, по-голям храм – „Покров на Пресвета Богородица”, който е осветен на 22 септември 1995 г. от Пловдивския митрополит Арсений. Поклонническият поток към святото място сменя своята траектория. В миналото вярващите използват пътя от Асеновград през Червен до Мостово и оттам по пътека се качват до Кръстов, това е и маршрутът, по който е пренесен металният кръст през 30-те години на 20 век. След прекарването през 90-те години на удобен път от село Борово до върха, който позволява придвижването на автобуси, той става предпочитаният маршрут (Асеновград – Бачково – Югово – Борово – Кръстова гора).

От двете страни на пътеката към металния кръст на върха през 1999 г. са изградени параклиси на апостолите, а един, оформен като навес, е посветен на убитите според легендата монаси от някогашния манастир. До аязмото е изграден параклис, за многобройните поклонници са построени сгради за нощуване. След смъртта на Василий обителта е поета от игумен Висарион. През 2009 г. манастирът получава като дарение реликва (част от Кръста Господен), която десетилетия е съхранявана в секретния фонд на Националния исторически музей и по инициатива на правителството е предадена на Пловдивската митрополия.

Според широко разпространените представа честният кръст, заровен на Кръстова гора, пази България. Тази идея се активизира в периоди на социални и житейски кризи. Многобройни са разказите за чудеса и изцеления, затова често мотивация за поклонение на Кръстова гора е болест или друга житейска неволя. На Кръстова гора се вменява закрилническа функция както по отношение на природни бедствия (градушки, наводнения, земетресения), така и за предизвикани от човека нещастия (войни, убийства, катастрофи). В навечерието на 14 септември (Кръстовден) на Кръстова гора се събират хиляди хора за нощна литургия и молитва в очакване на чудо и изцеление.

Литература

Аринински, В. Чудесата станали на Кръстова гора. Пловдив: ИК „Призма”, 2000.

Бедров, И. Кръстов – Кръстова гора. София: Род, 2003.

Висарион, йеромонах. Кръстова гора. Свещената българска гора. София: ИК „Вяра, надежда и любов“, 2007.

Вълчинова, Г. „Родопският Йерусалим” vs. „Родопската Мека”: свети места, граници и национална политика, XIX-XXI век. – Анамнеза, 2009, кн. 1, 60-131.

Гащилов, И. Миналото на Лъкински район. Асеновград, 2000.

Дренски, К. Всичко за Кръстова гора. Варна: Славена, 2004.

Иванова, Е. (съст.). Кръстова гора – полезното чудо. София: Институт за източноевропейска хуманитаристика, 2000.

Кисьов, Сл. Кръстова гора. Второ преработено и допълнено издание. Пловдив: Компас П, 1996.

Попконстантинов, Хр. Спомени, пътеписи и писма. Пловдив: „Христо Г. Данов”, 1970.

Тодорова, М. Родопският Йерусалим, Кръстова гора. Второ преработено и допълнено издание. Асеновград: Регион Прес, 1996.

Троева, Е. Религия, памет, идентичност: българите мюсюлмани. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2011.

 Металният кръст на Кръстова гора, 2008 г., сн. Е. Троева

Храм Св. Троица, Кръстова гора, 2008 г., сн. Е. Троева

Параклиси на апостолите, Кръстова гора, 2008 г., сн. Е. Троева