Съвременни поклоннически пътувания на българи католици от Румъния

 Българите католици от гр. Попещ-Леорден при Букурещ са потомци на преселници католици от Никополско. Всяка година жителите на Попещ организират поклоннически пътувания до две известни католически поклоннически места в Румъния – до базиликата „Успение Богородично“ в Качика, окр. Сучява, и до францисканския манастир Мария Радна в Банат. В последните години все по-голяма популярност придобива и най-новото поклонническо място на католиците в Румъния – Сеука в Молдова.

На тези пътувания ходят обикновено по-възрастни жени, често вдовици, по-рядко и възрастни мъже. Тези поклонничества са обикновено тридневни, поради отдалечеността на поклонническите места от столицата Букурещ. На поклонението се носят църковните хоругви и иконата на Дева Мария от църквата в Попещ-Леорден.

И трите поклоннически места са посветени на Дева Мария, като в Сеука се чества явяването на Дева Мария на местната монахиня сестра Розика през 2000 г. На първите две места има чудотворни икони на Дева Мария, като и двете са посещавани от католици от различни националности – поляци, унгарци, румънци и българи. В манастира в Радна ходят и поклонници католици от България, защото той е най-популярното поклонническо място на банатските българи. Поради мултикултурната среда църковните меси и в двата поклоннически центъра се четат последователно на различни езици – полски, унгарски и румънски в Качика; унгарски, румънски и български в Мария Радна. Българите от Попещ-Леорден споделят, че те присъстват при възможност на всички църковни меси, независимо от езика. Задължителна част от службата е „Кръстният път“, когато вярващите обикалят двора на църквата и се молят (в Качика) или изкачват хълма край манастира (в Мария Радна). В Мария Радна се ходи най-често на 8 септември – Рождество Богородично, но също и на 15 август, а манастирът в Качика се посещава на 15 август, Успение Богородично. Възрастна католичка от Попещ споделя: „На поклонение съм била в Мария Радна – на 15 август и на 8 септември се ходи там. Тръгнеш два дена по-рано, за да стигнеш в Банат. Ходат секакви – унгарци, българе от България, румънци; алтаря е направен така, че има отвън кръстеве, къдет се молиш Бога, отвън“. До Качика също се пътува за 3 дни – 13, 14 и 15 август, за празника Успение Богородично или както му казват католиците от Попещ „Голяма Светла Мария“. Вярващите обикновено спят срещу символична сума по домовете на жителите на селището, също католици, където се намира свещеното място. По-богатите поклонници може да си позволят и преспиване в хотел. Но както в Качика, така и в Мария Радна има специални помещения в черквата, където могат да преспят малка част от вярващите, обикновено тежко болни и търсещи изцеление. Много поклонници преспиват и в църковния двор. От поклонническите места пилигримите купуват малки иконки с изображение на местната чудотворна икона на Дева Мария, броеници, други дребни неща, които се продават по сергиите. Обикновено такива дребни подаръци приятелките си носят и подаряват взаимно за спомен от пътуването.

Свещеното място в Качика възниква в края на XVIII в. във връзка с експлоатацията на новооткрити солни залежи и заселването на поляци на това място като работници в мината: през 1780 г. в Качика (в историческата област Буковина, на 40 км от Сучява) са открити солни залежи и от 1798 г. започва експлоатация на солниците като са доведени работници от различни места на Хабсбургската империя, най-вече от Полша от селата Бохня и Величка, но също и от Галиция – от с. Калуш. Повечето от работещите в мината са етнически поляци, римокатолици. На това място не е съществувало селище преди откриването на мината. Работниците са духовно обслужвани от полски свещеници. През 1806 г. на мястото е построена първата капела с храм „Св. Варвара“, където работниците четат молитвите си преди да слязат в мината и след работа. През 1810 г. е осветена новопостроената дървена църква на Качика, за която още през 1809 г. се донася една репродукция на чудотворната икона „Черната мадона“ от Ченстохова (Силезия). Още от началото това копие е почитано като чудотворна икона. През 1844 г. архиепископът на Лвов признава парохията на Качика – първият свещеник също е поляк. През 1867 г. тя вече има грижата за 1 356 католици, а в началото на ХХ век (1902 г.) в Качика идват братя мисионери от Ордена на лазаристите.

Мястото се превръща в поклоннически център на католиците, живеещи в Румъния (сред които и българите от Попещ-Леорден при Букурещ), както и на католиците от Полша. През 2000 г. папа Йоан Павел II провъзгласява базиликата в Качика за „Basilica Minor“, която от 2001 г. се числи към Францисканската провинция „Св. Йосиф“. В чест на 10-годишнината от това събитие през 2010 г. пред базиликата е издигнат паметник на папата.

Друго поклонническо място, посещавано от българите от Попещ-Леорден, има по-кратка история. Свещеното място в Сеука, румънска Молдова, възниква през 2000 г., когато Дева Мария се явила на местната монахиня Розика Мариан. Явяването се случило на 17 юни 1995 г., когато Розика била на 33 години и три години след нейното ослепяване. Това са двата най-популярни поклоннически центъра за българите католици от Румъния.

Литература

Бакалова, Е. Култът към реликвите и чудотворните икони. Традиции и съвременност. София, 2016.

Нейчев, П. Манастирите в Румъния и мощите на св. Петка. 2018. http://dolap.bg/2018/01/16

Троева, Е., В. Васева. Съвременни поклонничества на българи в Румъния. – Балкани. Делници и празници на Балканите, 8, 2019, 82-95.

Сувенир от поклонничество, притежание на българка католичка от Попещ Леордени, Румъния, 2013, сн. Е. Троева