Манастирът „Св. Атанасий” се намира до с. Златна ливада, на 14 км от гр. Чирпан. Разположен е на брега на Стара река в близост до р. Марица и до стария път между Сердика (София), Филипопол (дн. Пловдив) и Константинопол (дн. Истанбул), в богат на исторически останки регион. Според информационна табела в манастира, той е възстановен през 1844 г., а неговата еднокорабна църква датира от 1869 г. Манастирският комплекс включва няколко сгради (стара и нова част), църква, аязмо и постница – провирало, разположено на другия бряг на реката в скалист връх.

На времето тя е служила за уединение на монасите, а в наши дни хората се промушват през скалата за здраве и пречистване на греховете. До началото на новото хилядолетие манастирът „Св. Атанасий” функционира както много други български обители, а вярванията, които са свързани с него, се срещат и за редица други свети места.

През 2003 г. манастирът е посетен от Александрийския патриарх Петрос VII, който е в страната по повод тържества, посветени на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. Патронът на манастира Св. Атанасий Велики е бил патриарх на Александрия, което вероятно е предизвикало интереса на патриарх Петрос.

Това посещение активизира интереса към светата обител и месеци по-късно в медиите се появява информация, че тя е най-старата в Европа. На 13 януари 2004 г. в. „Новинар” публикува материал, според който Атанасий Велики на път за църковен събор през 344 г. минава през местността и дава указание на местните за откриване на лечебно аязмо. Впоследствие там е вдигнат манастир, на два пъти подпалван от турци. През 19 век селянин след пророчески сън открива в земята стара икона на Св. Атанасий и местните хора възстановяват манастира. Тази публикация на „Новинар” за пръв път лансира информация за това, че манастирът „Св. Атанасий” е основан от великия си патрон. Тя е съчетана с местна легенда за възстановяване на манастира след намиране на икона на светец по пророчески сън, един популярен мотив в народните вярвания. В текста на статията са изброени примери за извършени от светеца чудеса и изцерения на болни. Публикацията във в. „Новинар” разказва и за съдбата на манастира през социалистическия период, когато дворът на обителта е превърнат в овчарник. Тогава светията се явил на сън на жена от селото и я предупредил, че ако не премахнат овчарника, селото ще пострада. Статията информира, че през 80-те години със застъпничеството на Людмила Живкова е построена нова част от манастирския комплекс. Разказва се и за пещерата-провирало в скалите, където се е укривал Левски.

В последвало съобщение в ЛитерНет се разказва, че Св. Атанасий Велики след приключване на църковния събор в Сердика, се отправя към седалището си Александрия в Египет и по пътя си спира и преспива в римската крепост, чиито останки са видни и днес. Там Анастасий основава манастир, тъй като живеещите наоколо готи и други племена са подложени на натиск от арианите, срещу които свещеникът се бори.

Заинтригуван от новината, медийният специалист Росен Милев посещава на 18 януари 2004 г. „Св. Атанасий“ и подема идеята, че това е първият манастир в българските земи и най-старият действащ в Европа. Р. Милев, ръководител на Балканската медийна асоциация, е един от основните популяризатори на идеята за участие на старогермански племена (готи) в българския етногенезис. В свои публикации той застъпва тезата, че Златоливаденският манастир е основан от Атанасий Александрийски, свързан е с готите и е най-старият в Европа. Твърденията за преминаването на Атанасий Велики през района на с. Златна ливада в редица популярни публикации се позовават на житието на светеца. В действителност в него няма данни за отсядането на Атанасий Александрийски в крепост до Берое (дн. Ст. Загора) на път за/от църковния събор в Сердика. За Сердекийския събор през 343 г. Анастасий тръгва от гр. Трир (дн. в Германия) и не би могъл да мине по пътя от Константинопол за Сердика. След събора в Сердика той отива в Наисус (дн. Ниш, Сърбия) и отново не минава през района на с. Златна ливада.

Въпреки тези несъответствия, през следващите години редица издания преповтарят, допълват и утвърждават „древната история” на Златоливаденския манастир, лансирана в началото на 2004 г. Манастирът получава в дар препис на Реймското евангелие, което се сочи като едно от неговите най-ценни притежания. През 2007 г. той е включен в списъка на 100-те национални туристически обекти.

Патронът на манастира, Св. Атанасий Велики (295 - 373), е честван от Църквата на 18 януари и на 2 май, неговото успение. На храмовия празник на манастира до с. Златна ливада, който се провежда на 2 май, се събират стотици хора, основно от селища в Южна България. Пред аязмото и пред скалната постница-провирало се извиват опашки от поклонници, които искат да вземат от считана за леебна вода. На присъстващите се раздава курбан. За разширяващата се популярност на манастира говори и зародилият се интерес на политически лица към него. В резултат на това са отпуснати средства за ремонтиране на помещение в старото крило на манастира, за което се предполага, че е служило за убежище на Левски. Независимо от хипотетичния си характер, тезата за изключителната древност и за непрекъснатия във времето живот на светата обител е възприета както от църковни служители и от поклонници, така и от местните власти. Електронните медии допринасят за това манастирът постепенно да надскочи регионалния си характер и да заяви претенции за превръщане в национален поклоннически център. Символен аргумент в тази посока е новата му слава на най-стар манастир в Европа.

            Литература

Милев, Р. Въведение. Старогерманското културно-историческо наследство по българските земи. Готите, българският етногенезис и европейската ни идентичност. – В: Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи. Милев, Р. (съст.). София: Балканмедиа, 2003, 3–8.

Милев, Р. Въведение. Интердисциплинарен проект с разгърнато приложно значение. – В: Готите. Т. III. Милев, Р. (съст.). София: Балканмедиа, 2011, 22–26.

Троева, Е. Капиталът на миналото: манастирът „Св. Атанасий“ (с. Златна ливада, Чирпанско) между мита и историята. – Българска етнология, 2015, кн. 1, 7–26.

Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. София: Издателство „Техника”, 1989.

Ценкова, И. Св. Атанасий лекува с кладенчова вода. – Новинар, 13 януари 2004.

Ценкова, И. „Новинар” откри най-стария манастир в Европа. – Новинар, 7 април 2004.

Шопова, Е. Манастирът в с. Златна ливада – най-старият в Европа. – LiterNet, 30 март 2004, № 3 (52). http://liternet.bg/publish10/eshopova/manastiryt.htm

Barnes, T. Athanasius and Constantius. Harvard: Harvard University Press, 1993.

Clifford, C. St. Athanasius. – In: The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company, 1907.

Манастир "Св. Атанасий" при с. Златна ливада на храмовия празник, 2 май 2009 г., сн. Е. Троева

 Обредни хлябове, манастир "Св. Атанасий" при с. Златна ливада на храмовия празник, 2009 г., сн. Е. Троева

Патронен празник на манастира "Св. Атанасий", 2 май 2009 г., сн. Е. Троева