Мадара като място на култ
Околностите на Мадара носят видими и невидими следи от човешка дейност. Пещерите на скалния масив се обитават в праисторически времена, през енеолита до извора под Голямата пещера възниква селище, през тракийската епоха в района има голямо поселение със светилище, по-късно в Голямата пещера функционира светилище на трите нимфи. Мадара е център на старобългарската култура от езическия период, с впечатляващо с размерите си капище и с прабългарското светилище Даул таш. В старобългарския период е създаден и Мадарският конник, уникален за европейското Средновековие скален релеф. Впоследствие мястото се превръща в християнско средище с храмове и средновековен скален манастир.
През османския период населението на с. Мадара е преобладаващо мюсюлманско. През 1884 г. районът е посетен от Константин Иречек, който споменава за християнски празник – сбор на Св. Марина, отбелязван до Голямата пещера. От края на XIX в. започва заселването на българи от различни региони на страната в с. Мадара, процес, успореден на изселване на турското население. Заселилите се християни отбелязват Гергьовден под релефа на Мадарския конник, поради иконографските сходства между конника и изображенията на светеца, а денят на Св. Георги става селищен празник с нарастване на числеността на християнското население. По време на социалистическото управление местата на култови практики в древността, каквото е Мадара, са използвани само като туристически атракции.
В постсоциалистическия период районът на Мадара с неговите археологически останки се превръща в притегателна точка за хора и организации, търсещи духовни преживявания. Последователи на ню ейдж и на нови религиозни движения, които идват от близки и по-далечни градски центрове, извършват своите практики на по-малки групи или индивидуално. Събитията им са с комплексен характер и включват семинари, традиционна музика и танци, възстановки на народни обичаи и нови ритуали, медитация, лекции на духовни теми, походи. От 1993 г. ежегодно през май на Мадарското плато край античната крепост се събират последователи на Петър Дънов от Бялото братство, които организират пролетен фестивал по модела на сбирките на Братството край Рилските езера, като посрещат изгрева, изпълняват химни и танца паневритмия. С района на Мадара е свързана и дейността на създадената през 2009 г. Академия за мистерии „Мадара“. Организацията провежда семинари и екскурзии на духовна тематика в НИАР „Мадара“ в дните на пролетното равноденствие и зимното слънцестоене.
В постсоциалистическия период е подновено функционирането на средновековен скален параклис в Мадарския скален масив. Той е осветен през 1994 г. и е посветен на светеца лечител Пантелеймон, вероятно по асоциация с близката Голяма пещера и стичащата се там вода, считана за лечебна. На 27 април 2011 г. в с. Мадара е осветен храм „Св. Георги и св. Тривелий“, като вторият патрон е отражение на хипотезата, че хан Тервел е бил християнин и е канонизиран за светец под името Тривелий.
На 29 юни 2008 г. Мадарският конник печели националното допитване за избиране на „глобален символ на България“. За кандидатурата допринася и международното признание, с което паметникът се ползва като част от листата на ЮНЕСКО. Територията на археологическите обекти е със статут на Национален историко-археологически резерват. Община Шумен, музеите в Шумен и в НИАР „Мадара“, реенакторски клубове инициират културни събития, които носят характеристики на живата история с някои реконструкции на ритуали от българската традиционна култура. От 2016 до 2022 г. Регионалният исторически музей в Шумен с участие на Сдружение за възстановяване на българските традиции „Авитохол” от гр. Варна организират Национален средновековен събор „Магическа Мадара”. Фестивалът се провежда ежегодно около лятното слънцестоене/ Еньовден в традиционната култура. На събитието през 2019 г. бе пресъздаден обредът Еньова буля, при който булята пожела здраве, плодородие и благополучие на присъстващите.
Мадара е топос с хилядолетна история, заел челно място в пантеона на националните светини през XX в., когато се превръща в обект за културно-исторически туризъм и поклонение. В наши дни територията на НИАР „Мадара“ е популярна дестинация както за културно-исторически туризъм, така и за ню ейдж и неоезическа ритуалност.
Литература
Бонева, Цв. 2008. Мадара – от Национален парк до Национален историко-археологически резерват. – Известия на историческия музей Шумен, кн. 14, 181 – 193.
Гергова, Я. 2016. Култът към св. Пантелеймон в Шуменско. – Във: Фолклор. Разказване. Религиозност. Юбилеен сборник в чест на Албена Георгиева. Съставители А. Илиева, В. Баева, Л. Гергова, М. Борисова, Я. Гергова. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 75 – 82.
Дуйчев, Ив. 1992. Езическа и християнска Мадара. – В: Мадара. Т. III. Шумен: Издателска къща „Илия Блъсков“, 5 – 10.
Иречек, К. 1974. Пътувания по България. София: Наука и изкуство.
Йоргов, Ю. 2019. Национален средновековен събор „Магическата Мадара“. – Известия на Регионален исторически музей – Шумен, кн. 18, 455 – 456.
Маринов, В. 2008. Свещената Мадара. Шумен.
Троева, Е. Мадара: история, национално въобразяване и езотерика. – В: Етнографски проблеми на народната култура. Т. 14. Съст. М. Маркова. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2026, 9 – 28.
