В различни части на страната са познати под разни названия: нави, навье, навляци, еврейчета, свирци, шумници, и др.

Според народните представи навите са злосторни същества, които произлизат от душите на некръстени, мъртвородени, неправомерно заченати и впоследствие умъртвени деца. Такива деца, нестанали част от общността, се смятат за нечисти и се превръщат в демони. Те се явяват като пилета без перушина, които летят и писукат или свирят нощем, търсейки родилки и малки деца. Особено опасни за тях е периодът до 40ия ден след раждането. Спускат се през комините на домовете със спяща родилка и бебе и изпиват кръвта им. Ако майката и детето пък чуят писъка им, навясват – получават треска и бълнуват, дори могат да обезумеят и да умрат. Освен това могат да отнемат млякото на родилката или съня на новороденото.

Според други представи злите духове, вредящи на родилките и малките деца, са три жени, напомнящи самодивите и орисниците. Вярва се, че произхождат от душите на починали бременни жени или родилки. В Северна България тези зли същества се наричат леуси, лауси, лехусници, а в Южна и в Добруджа – ерменки, арменки, ерменлийки.

Съществуват различни забрани, които трябва да спазват родилката и малкото дете поне до 40ия ден след раждането: те не трябва да излизат навън след залез слънце, хубаво е в стаята, в която спят да гори постоянно огън. До леглото се окачат нищелки, сърп, ръжен, секира – предмети, които имат апотропейна сила. Родилката и детето могат да се предпазят от навясване и ако носят скилидка чесън, червен конец, сребърна паричка, синьо мънисто, навя кост (костица от женско животно, починало при раждане). Ако вече са навясали, са окъпвани с отвара и/или опушвани с различни билки, от чиято миризма навите бягат. Навясалите могат да се излекуват, ако бъдат прокарани през венец от събирани на Еньовден треви и билки. Често се прибягва до услугите на баячки, които умеят да прогонят злите духове.

Смята се, че във вярванията в нави има известен рационален момент, свързан с честите инфекции при раждане, които хората си обяснявали по този ирационален начин. Някои от забраните също могат да намерят и рационални обяснения – например забраната за излизане на родилката и детето през първите 40 дни след раждането – заради слабата им имунна система през този период е реална опасността от лесна простуда или различни инфекциозни заболявания. Макар че вярата в нави започва да избледнява още в края на ХIX – началото на ХХ в., и те се смесват с представите за орисниците и самодивите, много от забраните, отнасящи се до родилката и новороденото продължават да се спазват до днес.

Литература

Георгиева, Ив. Българска народна митология. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 2013, 326–333.

Маринов, Д. Избрани съчинения в 5 тома. Том 1, част 1, Народна вяра. София: „Изток-Запад“, 2003, 317–318.

Троева-Григорова, Е. Нави. – В: Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. Георгиев, М. (съст.). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2016, 303–304.