Дантелата се заражда в Западна Европа по време на Ренесанса. Совалковата дантела се развива в Италия и Фландрия през ХVI в. и е представена във Франция от Мария Медичи през същия век. Рисунъкът на моделите и заготовката за плетене са изключително важни за получаване на качествена дантелна продукция и се подготвят предимно от мъже.
Във Франция крал Луи ХIV и неговият министър Колбер създават няколко манифактури предимно в област Алансон, с което започва производството на дантела във Франция. В този период вече не само аристократките декорират своите шапки с дантела, но и мъжете също ги използват в аранжирането на своите дрехи. Например преди битката при Щайнкирк, Белгия, през 1692 г. офицерите нямат време да сложат своите дантелени шалчета според тогавашната мода и ги връзват набързо в илика на мундира си. Този начин за разкрасяване се запазва почти половин век. Духовниците, като привилегировано съсловие, също са използвали дантела в своето облекло и за украса в църквите. Популярен е изразът, че „за Господ нищо не е достатъчно красиво”. Дантела се изработва и в домашни условия, а в различни региони на Франция функционират манифактури, но по-специално в Нормандия и Оверн. Машинното производство я прави по-достъпна и постепенно стиловете се променят, а изработката се опростява, а след Втората световна война почти изчезва. В началото на ХХ в. в Западна Европа приложението на совалковата дантела се измества от разкрасяване на дрехите към интериора. И днес основна особеност на развитието на совалковата дантела във Франция е съхранението ѝ в различни локални центрове, например между градовете Лион и Клермон Феран. Функционират Музеи на дантелата в градовете Ретурнак и Арланк, в които се организират изложби, бианалета и демонстрации. В град Ле Пюи ан Вале освен музей се създава местен център по обучение и разпространение на совалкова дантела като организира конкурси и срещи на дантелиери. Например от 70-те – 80-те години на ХХ в. възниква подобен локален център в град Бриуд. Там местен ентусиаст, Одет Арпен, като своя частна инициатива събира и представя сбирка от дантели и уреди за изработването ѝ. Женевиев Олоа от Клермон Феран е ученичка на Одет Арпен, която реализира идеи ѝ, като вкарва дантелата в различни декорации, модни изделия, бижута, картини и инсталации, които превръща в произведения на изкуството. Във Франция дантелите имат съществено място, днес тази традиция се поддържа от множество колекционери. Музеите са ангажирани с нейното съхранение и презентиране. Съвременните дантелиери използват своето въображение и вдъхновение за включване на дантелата в модата, бижутерията и декоративното изкуство.
Изработването на совалковата дантела се превръща в един от основните поминъци в Пениш, Португалия, още през ХVI в. като част от крайбрежен търговски обмен с Фландрия, Белгия. Дантелиерството е основен или допълнителен доход за много местни семейства. То се развива като домашно производство, за което момичетата са подготвяни от ранна детска възраст. Златните години на развитие на местната совалкова дантела са през ХVIII в., но тя продължава да бъде свързана, наред с риболова, с най-важните икономически активности на града до началото на ХХ в. Не случайно община Пениш и до днес е известна като „Земя на рибарски мрежи и земя на дантела”. В резултат на новите стопански реалности през първата половина на ХХ в. производството на дантела е в постепенен упадък. Местната совалкова дантела е част от културното наследство на хората от региона на Пениш. Тя е част от тяхната културна памет, важен елемент от идентичността им. През 80-те г. ХХ в. местната община, като част от процеса на възраждане и валоризиране на традициите, работи за промотирането им, създавайки общинско дантелно училище през 1987 г. Ежегодно се организират международна изложба на совалковата дантела, училищни и детски работилници, а от 2016 г. има и музей с постоянна експозиция, посветена на дантелата. Успоредно с традиционното приложение в интериора, например за салфетки, днес совалковата дантела се използва по нетрадиционен начин в модата и изкуството, служи за вдъхновение на участниците в университетски и модни курсове, присъства в дрехи и бижута.
Совалковата дантела се разпространява и в Средна и Източна Европа, например в региона на град Лепоглава (Хърватия) и манастира „Свети Павел” чрез католическия орден на „белите братя”. Развитието на местни специфични мотиви на совалковата дантела са дали името й – „лепоглавска”. Това са различни декорации за дома като спално бельо, салфетки и женски украси за глава и облекло. Изработването им е било едно от уменията на местните жени. От 30-те години на ХХ в. изработването на дантели в региона е възродено благодарение на усилията на дизайнера и преподавател Даница Брюслер, която избира брюкселската дантела като технологичен модел за развитието на дантелиерството в Лепоглава. В този период местната дантела печели различни световни отличия, а през 2009 г. е вписана в представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Днес съществуват различни начини за поддържане на уменията в дантелиерството: занимания в детската градина и началното училище, усъвършенстване на уменията в дантелиерското училище и множество женски курсове и работилници. От 1997 г. всяка година по инициатива на Мирко Варович и проф. Тихана Петрович в Лепоглава се провежда международен фестивал, посветен на дантелата. Фестивалът обединява обвързаните с дантелиерството от различни европейски страни, създава нови връзки и приятелства. Благодарение на дейността на Асоциацията „Екомузей Лепоглава”, създадена през 2011 г., този важен елемент на местната културна идентичност се съхранява, разпространява и развива.
Совалковата дантела продължава своето развитие в изработката и в употребата си из цяла Европа. В наши дни най-важното ú значение е, че свързва индивидите и е посредник за взаимодействията между тях, а също така се превръща в съществен маркер за локалната идентичност на местните хора.
Литература
Кюркчиева, И., Б. Писанчева. Кой създава и кой използва дантела. Електронен каталог, билингва. 2019.
Писанчева, Б. Дантелата: културни технологии и социални практики. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 2022.
Bruggeman, M. L’Europe de la Dantelle. Bruge: Stichting Kunstboek. 1997.
Da Silva Seijas, A. Associacion Camiño Da Artessania – Objetivos and Actividades. (booklet) 2016.
Galović, M. Sun Lace Motive – From Tradition to Contemporary. In: Lace Trends Connect Us. 20th International Lepoglava Lace Festival Exhibition Guide, September 22nd – 25th 2016. Lepoglava, 31. 2016.
Gonzalez, A. Una visita a Monovar / Visiting Monovar (Alicante, Spain). “La Tejida” de Monovar / “La Tejida” from Monovar. Vuelta y Cruz / Twist and Cross, № 17, 2016, 4-9.
Madrigal, A. I. F., Infantes, M. G. Diseño de patrones. 2017.
Madrigal, A. I. F., Infantes, M. G. Muestrario de ondas. 2018.
Olloix, G. Présentation et celle du création le Puy de Dôme et vigne vierge. 1001 dentellières, Bouvot, C., M. Bouvot, 2016, 110 – 111.
Olloix, G. Présentation avec la photo de l'éventail et de différents modèles retraçant l'évolution de l’apprentissage. 1003 dentellières, Bouvot, C., M. Bouvot, 2018, 114 – 116.
Olloix, G. Le Cluny polychrome de Brioude. Bulletin OIDFA, 2020, № 4, 27-29.
Pascuttini-Juraga, V. Implementation of the 2003 UNESCO Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage in Croatian Legislation. In: The Contribution of UNESCO Member States of South-Eastern Europe to the Implementation of the Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage. Miglena Ivanova. (Ed.). Sofia: RC ICH, 2016, 105-112.
Petrović, T. Introduction. In: Lace Trends Connect Us. 20th International Lepoglava Lace Festival Exhibition Guide, September 22nd – 25th 2016. Lepoglava, 2016, 1-4.
Pissancheva, B. Como improvisar. Se puede ensenar? / How to Improvise. Is it Possible to Teach? - Vuelta y Cruz / Twist and Cross, № 24, 2018, 4-5.
Risselin – Steenebrugen, M. Trois seicles de dentelles. Bruxelles, 1997.
The OIDFA. Congress Organizing Committee. Les Dentelles de France/ Lace of France. Caen: OIDFA. 2012.
Совалкова дантела, Женевиев Олоа, Франция, сн. Ива Кюркчиева