Хората и дантелите в Калофер са преплетени в множество взаимоотношения, които се създават в опитите за поддържане на една знакова част от културното наследство – дантелата.

Някои изследователи обръщат поглед към нея, но най-вече в контекста на социалното и стопанското развитие на селището и българските земи през Възраждането и в първите десетилетия на функциониране на новоформираната българска държава. Публикациите са насочени към идеите и дейността на видни представители на Калофер от края на ХIХ и началото на ХХ в., свързани със създаване на поминък на местните жени в рамките на икономическите процеси у нас и в Европа в този период. Тема на проучване е и създаването на Дантелено индустриално училище през 1910 г., неговото функциониране и развитие, откриване на кооперации и частни фирми и други дейности около дантелата, която в България става известна като „калоферска“. Проучвателите обръщат внимание на обучението на ученичките, методиката на работа в училището и програмите, организирани от основната учителка Донка Шипкова и т. н. Други се насочват към изучаване на самата техника на совалковата дантела, която се реализира с помощта на множество совалки и игли, забодени на предварително подготвен модел върху специален барабан. Същевременно те акцентират върху социалните практики и културните технологии, които са вплетени в нея.

Творческият център на калоферската дантела към Народно читалище „Христо Ботев – 1869 г.“ (https://www.facebook.com/ChitalishteKalofer) е създаден през 2018 г. Основен инициатор и двигател е тогавашната председателка на читалището, която заема длъжността от 2017 г. до 2020 г. Събирането на няколко жени между 25 и 40 години заедно всяка неделя с техните дъщери с цел да реализират първите си стъпки в изучаването и практикуването на калоферската дантела дава първи тласък на интересите на по-младите към нея. Екипът на читалището следва идеите си за популяризиране на дантелата. Първоначално намеренията им са да се репродуцират стари модели, които до този момент не са събрани, описани и публикувани. Съвременното развитие на комуникациите също така налага създаване и поддържане на сайт (https://dantela.bg/), чрез който информация за дейностите на Творческия център да достигне до по-голяма публика. Благодарение на сайта може да се пазарува и онлайн от физическия магазин, който е богато зареден със сувенири, свързани с дантелата и с изделия на местни производители, които са аранжирани качествено и с вкус. За пет години усилена работа екипът обновява експозицията чрез увеличените дарения на различни артефакти, свързани с дантелата, и събира нови образци калоферска дантела. Днес тя е обновена както със стари модели, така и с изплетени в последните години калоферски дантели, а също така често приема гостуващи изложби. В изложбените зали намират място и съвременни реплики на стари модели. Още от 2018 г., непосредствено след създаването си, Творческият център поддържа и Фейсбук страница (https://www.facebook.com/kaloferlace), чрез която популяризира своите активности, включително и участието си в различни инициативи, дантелиерски конгреси, изложби и ателиета. През 2022 г. той издава Каталог на класическата калоферска дантела. Творческият център популяризира културата на дантелата у нас, а също така допринася за включването ѝ в нови полета, идеи и дейности, които са важна основа за бъдещи политики. Много общности и различни хора са обвързани с активностите около калоферската дантела. Те постепенно се превръщат във важни двигатели на нейното съхранение и разпространение, като градят образа ѝ според собствените си представи и възприятия.

Взаимодействията на Творческия център с държавните и местните институции, с неформалните общности и отделните индивиди често се преплитат, начинанията им са съвместно организирани и същевременно обвързват всички споменати актьори в процеса на конструиране и реализиране политиките по съхранение и популяризиране на калоферската дантела. Тя от своя страна постепенно се превръща в един от съществените символи, около които се изгражда локалната културна идентичност. Любопитно е да се отбележи, че екипът на Центъра не търси връзките на калоферската дантела само с националната култура, напротив – чрез своите дейности и инициативи налага идеята за нея като европейска културна практика. Осъзнава и артикулира факта, че някои от класическите калоферски модели, популяризирани като български принос в совалковите дантели, често са чуждестранна заемка или интерпретация. Като избягват националната уникалност на моделите, днешните последователи на калоферската дантела акцентират върху нейния международен характер и европейско звучене, без да подценяват местната ѝ значимост.

Работата на екипа на Творческия център на калоферската дантела към Народно читалище „Христо Ботев – 1896 г.“ гр. Калофер допринася за издигане на авторитета на традиционните умения, предпазва ги от забрава, подобрява връзката между държавните и местните власти и хората, свързани със съхранението и предаването им. Дейността му спомага за развитието на взаимоотношенията между различните актьори, ангажирани в опазването на културното наследство: държавни и местни експерти, публики от различни възрастови и социални групи, общности със специализиран интерес и занимания, преподаватели, студенти и частни лица. Представителите на екипа се превръщат в специфичен медиатор на тези отношения. Ентусиазмът им е заразителен, той се усеща от различни индивиди и общности и поради това Творческият център среща съпричастно отношение и много последователи. Не на последно място идеите и водените от тях политики са важен фактор за поддържането на местната културна идентичност. Те спомагат за нейното формиране в съвременността около един от знаковите ѝ символи – калоферската дантела.

Литература

Василева, Д. 2020. Калоферската дантела: материални и социални технологии. Създаване на дантелено индустриално училище в Калофер през 1910 г. – Антропология, 7, 76-97.

Василева, Д. 2021. Калоферската дантела – материални технологии, социални технологии. Първи опити за институционално финансиране на дантелено индустриално училище в Калофер. – Антропология, 8, 131-147.

Василева, Д. 2023. Предоговаряне на родството. Калоферци от средата на XIX в. до първите десетилетия на XX в. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Величкова, Е. 2012. Возникновение и развитие коклюшечного кружева в Болгарии. – В: Традиционное прикладное искусство и образование: исторический опыт, современное состояние, перспективы развития. Санкт Петербург: Материалы XVII Международной научно-практической конференции, 1-2 ноября 2011 г., 302-310.

Величкова, Е. 2022. Началото. – В: Каталог на класическата калоферска дантела. Калофер: Творчески център на калоферската дантела, 3-23.

Лулева, А. 2018. Мъже и мъжествености в постсоциалистическа България. – Социологически проблеми, кн. 2, 590-604.

Лулева, А. 2020. Традиция и традиционализация: Калоферското мъжко хоро. – В: Лулева, А., Б. Алексиев, В. Пенчев, Г. Лозанова, Д. Василева, Д. Атанасов, З. Богданова, И. Петрова, К. Михайлова (Съст.). Етнологията в променящия се свят. Сборник в чест на 80-годишния юбилей на проф. Радост Иванова. София: Издателство на БАН „Проф. М. Дринов“, 197-215.

Начов, Н. 1990. Калофер в миналото. София: Земиздат.

Писанчева, Б. 2022. Дантелата: културни технологии и социални практики. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Фетваджиев, М. 1902. Поминъка на градеца Калофер и мнение за подобряването му в бъдеще. (Брошура). Русе.

Каталог на класическата калоферска дантела, 2022 г., сн. Ива Кюркчиева