Тенденции в развитието на шитата дантела (кене) и фриволитé

 В България шитата дантела („кене“) се прави с конец и обикновена игла за шиене и е най-известна във варианта ú, който е изработван в Копривщица. В него се вшива конски косъм, за да се придаде твърдост и обем. Известни са и други названия: „китки”, „зарафлъци” и „връзувана” дантела. Кюстендилско е регионът, където има най-много и различни образци на шита дантела, особено по локалното женско традиционно облекло. Характерни за местните „пупки” са гъсто разположените възли, които образуват плътни фигури. В Ихтиманско, Самоковско и Дупнишко се откриват дантелени ивици от рехава мрежа, завършваща с вълнообразен или назъбен край, върху които с по-плътен конец са изработвани геометрични или флорални фигури.

Употребата ú е предимно за украса на облеклото: на края на ръкавите на ризите, на долния край на ризата, на нагръдниците и кърпите за глава. Традиционно се е използвала и за украса на ритуални кърпи за кръщене, сватби или църковни дарове. Специфично за техниката на изработване е, че шитата дантела се прави с един конец, вдянат в игла, който образува възел. Цели се оформянето на възел с конеца. Възелът се прави върху дъгата, която свързва два възела, но не е фиксиран неподвижно върху нея. Промяната на мястото на връзването на възлите променя фигурата. Възлите също имат варианти за изработване: в посоката на въртене на конеца и в броя на намотаванията около иглата, които могат да достигнат до 15 броя. Образуваните съчетания на плътни и прозрачни участъци могат да се комбинират, разместват и да изграждат различни форми според вкуса и предпочитанието на майсторката. Получава се ефирна материя, изградена от възли и разстоянията между тях. Може да се работи във всички посоки, има свобода за развиване на фигурата във всеки момент. Бистра Писанчева е българската дантелиерка, която освен описание на техниката в своята книга, демонстрира възможностите за импровизиране с влагане на нови материали в своите творби, изпълнени с помощта на шитата дантела.

С навлизането на западноевропейската мода изработването на шита дантела като допълнение на дрехата постепенно отпада. Днес обаче някои модни дизайнери отново я вплитат в своите дрехи. Шитата дантела се изучава и усъвършенства бързо. Това я прави достъпно умение и в наши дни. В съвременността любителите търсят нови предизвикателства и трансформации в изработването на тази данетла. Дантелиерите намират нови приложения и възможности за употреба, създават декорации, импровизации и произведения на изкуството.

Фриволитé е сравнително най-ново появилата се техника за изработване на дантела, а самото ú име подсказва идеята за свободно и творческо занимание. Тя се прави с два конеца, като единият е основа за възлите, образувани от другия. Използват се една или две совалки, или дълга игла за редене на възлите върху нея. Технически е ограничено в две фигури – кръг и дъга, но съществуват неограничени възможности за групиране. Възелът е познат и в макраме, която също е техниката за изработване на дантела чрез връзване на възли. При макраме големият брой възли групират множество нишки. Работи се с ръце, нишките се хващат и разместват. Възелът при фриволитé винаги е един и същ, съставен от две симетрични половини. Изработва се с конец, намотан върху совалка с форма, която е удобна за преминаване през примка, образувана от пръстите на ръцете. Възлите се редят един върху друг, като след изработване на необходимия брой възли основният конец се издърпва и възлите се стягат.

Техниката фриволитé не е свързана със задължение, поминък или професия, както е при шитата и совалковата дантела. В историята на дантелата се приема, че тя служи за развлечение на благородните дами заедно с бродерията и гоблените. В България навлиза в съвременността. Днес се практикува като хоби и е една от предпочитаните техники. Освен лесните за следване модели с повтарящи се фигури, които са приятни за начинаещите, има майстори, които усложняват и стила, и начина на работа с логически занимателни предизвикателства. Съвременното приложение е свързано с изработване на бижута, мартеници, украса за великденски яйца, сувенири и декорации.

Литература

Кюркчиева, И., Б. Писанчева. Кой създава и кой използва дантела. Електронен каталог, билингва. 2019.

Писанчева, Б. Дантелата: културни технологии и социални практики. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022.

Писанчева, Б. Кене – болгарское игольное кружево. – В: Традиционное прикладное искусство и образование: исторический опыт, современное состояние, перспективы развития. Материалы XVIII Международной научно-практической конференции, 1-2 ноября 2012 г. Санкт Петербург, 2013, 249-256.

Bruggeman, M. L’Europe de la Dantelle. Bruge: Stichting Kunstboek, 1997.

Da Silva Seijas, A. Associacion Camiño Da Artessania – Objetivos and Actividades. (booklet). 2016.

The OIDFA. Congress Organizing Committee. Les Dentelles de France/ Lace of France. Caen: OIDFA. 2012.

Шита дантела от фонда на Националния етнографски музей, сн. Ива Кюркчиева