Дантелите не биха били това, което са, без хората, които ги сътворяват. Това са предимно жени, усвоили сложни или по-достъпни умения и техники. Макар и рядко, с дантелиерство се занимават и мъже, но те изработват предимно инструментите, необходими за плетене на дантела. От не по-малко значение са и тези, които я използват: в миналото – висши духовници и кралски особи, а днес – познавачи и ценители на уникати.
Създаването на совалковата дантела има своите корени в Италия, Франция, Испания и Португалия, тя е много известна и в Латинска Америка. Предполага се, че шитата дантела е пренесена от Изток, тъй като по света е известна като арменска, персийска или палестинска дантела. Независимо дали идва от Запад или Изток, умението, свързано с плетене на дантели, днес е широко разпространено и е любимо занимание на жените у нас и по цял свят. Днес жените и мъжете дизайнери изработват дантела, която включват в създаването на модните си колекции.
В миналото дантелата е знак за високо социално положение и благосъстояние. Совалковата дантела се използва от благородници в облеклото и домовете им като демонстрация на възможности и разкош, а някои аристократки плетат за развлечение. Дантелата се заражда в Италия, а във Франция придобива изключително развитие през ХVI в. и ХVII в. Постепенно хиляди жени са обучени в производството на дантела, но тя се носи само от аристократите. Същевременно се изработва от монахини, от жените вкъщи или в манифактури, където те работят по 12-15 часа, за да завършат мотива, и по този начин той да не може да бъде откраднат. Дантелата тогава няма утилитарно приложение и е част от модата. През ХVIII в. производството на дантели е толкова развито, че започва да се разпространява сред всички слоеве от обществото. Във област Оверн през ХIХ в. почти във всяко село има жена, наречена „béate”, която не е монахиня, но посвещава живота си да обучава децата в изработване на дантела, писане, четене и математика, а също така да оказва различна помощ на жените в селището. Обучението на децата започва от три-четири годишна възраст. Други жени, наречени „leveuses”, доставят моделите и конците на жените по домовете, а после пласират готовите дантели в градски магазини. През втората половина на ХIХ в. започва машинното производство на дантели в Западна Европа. В следващите десетилетия облеклото се модернизира и дантелата постепенно излиза от мода. Постепенно обаче в последните десетилетия на ХХ в. отново става актуално с промяна на модата. През 1983 г. се създава Международната организация на совалковата и шитата дантела (OIDFA) в Ле Пюи ен Вале. Днес дантелиерите творят разнообразни по вид произведения и търсят нови употреби на дантелата. Със съвременните средства за комуникация информацията се предава бързо и лесно, създава се перспектива за надграждане с множество идеи от различни култури.
Появата на совалковата дантела у нас е част от процеса на навлизане на западноевропейски влияния през Възраждането, свързана е с чешката школа, но прониква и по други пътища. Европейската мода налага голямото й търсене на пазара и представители на интелектуалния и стопански елит от Калофер виждат в нея възможност за промяна на поминъка на калоферци, които през Възраждането изкарват добри доходи от предене на прежда за калоферски гайтан. Създаденото дантелно училище през 1910 г., вдъхновението и всеотдайната работа на местните учителки дава основание и до днес ние да наричаме совалковата дантела калоферска. В първите десетилетия на ХХ век тя се превръща във важен поминък за калоферските жени. У нас тогава се използва в домакинството за украса на салфетки, покривки и спално бельо, а по-рядко в облеклото.
Модата на шитата дантела, която е скъпоструваща и първоначално внасяна от Венеция, завладява цяла Западна Европа. Първоначално се копира венецианската, известна като “Point de Venice”/“Gros Point”, но постепенно се създава местен стил “Point de France”, като с цел подобряване на дизайна се включват художници от кралския двор. Назад във времето в днешните български територии изработването на шита дантела е част от уменията на почти всяко неомъжено момиче. Кенето, както често се нарича, се използва за украса на кърпите за глава, на края на ръкавите на ризите, на ръбовете на долния край на ризата в традиционния костюм и най-често се изработва от жени, а и от млади момичета в процеса на подготовка на собствения им чеиз.
Под една или друга форма, интензивно или спорадично, като мода или старомодно занимание, изработването на дантели се запазва навсякъде по света до наши дни. Променя се обаче неговият смисъл – от задължение, поминък или професия то се превръща в занимание за свободното време, в хоби. Повечето съвременни дантелиери преподават умението си на групи от хора, които възприемат правенето на дантела като развлечение, почивка и разтоварване. За тях са важни удоволствието от работата, свободата и богатството на получените резултати.
Литература
Василева, Д. Калоферската дантела: материални технологии, социални технологии. Първи опити за институционално финансиране на дантелено индустриалното училище в Калофер. – Антропология/Anthropology. Journal for Socio-cultural Anthropology, 8, 2021, 131-147.
Василева, Д. Калоферската земляческа организация пред избора между фабриката и дантеления занаят. В: Народните занаяти минало, настояще, бъдеще. Т. 12. Сборник от конференция с международно участие. Габрово: Фабер, 2017, 98 – 116.
Величкова, Е. Возникновение и развитие коклюшечного кружева в Болгарии. В: Традиционное прикладное искусство и образование: исторический опыт, современное состояние, перспективы развития. Материалы XVII Международной научно-практической конференции, 1-2 ноября 2011 г. Санкт Петербург, 2012, 302-310.
Величкова, Е. Предговор: Началото. – В: Каталог на класическата калоферска дантела. Калофер: Творчески център на калоферската дантела, 2022, 3-23.
Кюркчиева, И. Една група извън и в музея – възможен прочит. – Българска етнология, кн. 3, 2018, 362-374.
Кюркчиева, И., Б. Писанчева. Кой създава и кой използва дантела. Електронен каталог, билингва. 2019.
Писанчева, Б. Дантелата: културни технологии и социални практики. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022.
Писанчева, Б. Кене – болгарское игольное кружево. В: Традиционное прикладное искусство и образование: исторический опыт, современное состояние, перспективы развития. Материалы XVIII Международной научно-практической конференции, 1-2 ноября 2012 г. Санкт Петербург, 2013, 249-256.
Фетваджиев, М. Поминъка на градеца Калофер и мнение за подобряването му в бъдеще. Русе. 1902. (брошура)