Традиционни обичаи и обреди, свързани с домашни занятия

За разлика от земеделските, обичаите, свързани с домашните занятия, са затворени в по-тесен семеен кръг. Сред тях с по-богата обредност се отличават тъкането и преденето. Със сноването са свързани редица изисквания и забрани. То трябва да се извърши за един ден. Носенето на сновалката възлагат на опитна жена с живи родители, за да се носи със здраве изтъканото платно.

Сноването е съпроводено с изричане на благословии; прострените за навиване нишки не се прескачат, за да се избегнат различни несгоди в живота; при навиване на основата върху кросното жената, която изтегля краищата ѝ, тича, а след нея разливат вода. След завършването на сноването и изваждането на колчетата, дупките от тях се затъпкват с крака, за да „затворят пътя на злото“, а колчетата се хвърлят надалеч, за да натъче тъкачката дълго платно. За да е спорна работата, преди затъкаването мятат готовата основа на широко отворена врата, а тъкачките се закичват с перо. В основата на обичаите за завършване на тъкането стои представата, че след приключване на работа станът не бива да остава празен. Затова на него връзват два-три конеца от отрязаната основа. Вярва се, че невеста, влязла в празен стан, ще остане бездетна.

Редица обичаи и вярвания имат отношение към преденето. Когато момиче заприда за пръв път, първите изпредени нишки носят на нивата и оставят за птиците или пък пускат в поточе. На места по начина на предене гадаят за бъдещия съпруг на момата. С преденето са свързани и някои забрани, например не бива да се доприда къделя в чужда къща, за да не „оголеят и двете къщи“. С шиенето също са свързани някои обичаи. Дрехите кроят на лек ден, за да ги носят и скъсат със здраве. Когато се объркват конците при шиене, това се свързва с горделивия характер на този, за когото е предназначена дрехата. През новоушитата риза промушват въглен, за да се предпази от болести този, който ще я носи.

Съществен елемент в обичаите, свързани с домашните занятия, е присъствието на многобройни забрани за извършването на определен вид домашна работа. Често те имат пряка връзка със селскостопанската дейност и се спазват строго, за да се предпазят посевите и домашните животни от различни бедствия, например от градушка, от гризачи, вълци и т. н. Според утвърдените традиции жените не тъкат, не предат, не шият по време на Вълчите и Мишите празници, в четвъртъците и петъците, свързани с великденския цикъл или с почитането на светците от официалния църковен култ.

Литература

Дражева, Р. Трудови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Том ІІІ. Духовна култура. София, 1985, 214-231.