Трудовите и професионалните празници в периода на социализма в България представляват важна част от всекидневието на работещите, като съпътстват трудовия живот на отделния работник или служител от постъпването му на работа до излизането му в пенсия. Тези празници са подчинени на строго определен, писмено фиксиран регламент. Тяхното протичане, отделните ритуални действия и празничните речи са повече или по-малко детайлно описани или предписани в сценарии и методически указания.

Част от сценариите са разработени със съдействието на учени етнографи, които по този начин са въвлечени в осъществявания от комунистическата партия и държавата културен мениджмънт. Той трябва да служи за утвърждаване на „социалистическия начин на живот”, който да съдейства за изграждане на „социалистически личности”. Управлението на културата при социализма е един от начините за упражняване на власт и става средство за затвърждаване легитимността на социалистическата идеология; то е част от налагания тотален контрол от страна на управляващия елит върху всички сфери на обществения и личния живот.

Културният мениджмънт се схваща от ръководните политически кръгове и като инструмент за оказване влияние върху стопанските процеси, дори като средство за повишаване производителността на труда. Ето защо една от главните цели на управляващите, наред с всеобхватното социалистическо преустройство на стопанството, е да бъдат създадени такива културни форми сред трудовите колективи в новоизграждащите се социалистически предприятия, които да насочват работещите към реализиране и преизпълнение на поставените „отгоре” икономически планови задачи. В стопанските организации и учрежденията, където протича трудовото всекидневие на хората, започва да се изгражда съответна „култура” от страна на ръководните структури. Една от значимите съставни части на тази култура са трудовите и професионалните празници. Общото за всички тях е социалната им среда – те се честват от изпълняващите своите трудово-професионални задължения хора, обединени в една формална стопанска структура. В организацията на празниците участват съвместно ръководството на предприятието и ръководителите на съществуващите политически и масови организации – БКП, ДКМС, ОФ, професионалните съюзи.

Съвременните изследователи на трудовите празници от периода на социализма ги разглеждат и изучават на две нива: от една страна, като транслатори на официалните цели, задачи, идеали, норми и ценности, централно зададени от комунистическата партия и социалистическата държава. От друга страна, чрез изследване на действителното поведение на хората (за което днес те разказват в спомените си) се правят изводи до каква степен при честване на празниците тези послания се възприемат от работниците и служителите. Следователно, чрез примера на празничността в социалистическите стопански организации се търси динамичната връзка между нормите и предписанията на политическата система и практическите нагласи, представи и начини на поведение в трудовото всекидневие.

Създаването и въвеждането на социалистически трудови празници и ритуали е процес, който продължава около 40 години и приключва с разпадането на социалистическата система. Той започва към 1947-48 г., а местата, където се провеждат първите трудови ритуали и тържества, са големите строежи и новите промишлени предприятия, привлекли хиляди работници и строители от цялата страна. Тези празници са социалистически по съдържание и идейна насоченост, като са посветени на успехите в социалистическото „строителство”: ритуали за обявяване и отчитане на социалистическото съревнование, празници за награждаване на индивидуални и колективни първенци, тържества за откриване и именуване на предприятия и др. През 50-те и 60-те години на ХХ в. трудовите празници и ритуали постепенно се увеличават, създават се професионални празници, посветени на отделните професионални групи – Ден на миньора, Ден на строителя, на металурга, на енергетика, Ден на работниците от транспорта, от търговията и услугите и др. Освен професионални празници на заетите в сферата на промишлеността и услугите, съществуват призници на работниците в отраслите на селското стапанство, които представляват трансформирани трациционни народни празници, напр. Ден на овчаря (Гергьовден), Ден на лозаря (Трифоновден), Ден на коневъда (Тодоровден) и др. Въвеждат се също празници и ритуали в индивидуалната трудова биография на отделния работник. Трудово-професионалните празници и чествания представляват обособен раздел в разработения от екип учени на ЕИМ при БАН в началото на 80-те години на ХХ в. „Национален класификатор на празничните събития в НРБ“.

Важна цел на всички организирани от ръководството на предприятията и учрежденията празници е да бъдат структурирани и контролирани отношенията между работещите и тяхното социално поведение в съгласие със социалистическите норми и ценности. При професионалните празници и годишнините от създаване на предприятието сценариите обикновено са еднотипни и включват две части: представително тържествено събрание в подходяща зала, често последвано от концерт (официална част), и празничен банкет (неофициална част). Финансовата щедрост на ръководството се покрива от специалния фонд „Социално-битови и културни мероприятия”, част от чиито средства се използват за всички официални годишни празнични прояви. Присъствието на работещите и в двете части на тържеството е задължително. Изнасяните празнични речи на събранието (на директора, партийния секретар, профпредседателя) стават своеобразен форум за демонстриране и легитимиране на социалистическите идеи и ценности. Чрез тях вниманието на служителите се концентрира върху личността на съответния висшестоящ в йерархията, за да се утвърди неговият авторитет и да се демонстрират публично властовите му позиции. Важно място на събранията се отделя на дългогодишни изявени работници или служители: те са схващани от организаторите като персонификация на официалните норми и ценности и като модел за подражание и за мотивиране на по-младите. Друг елемент от официалната част е награждаването на първенците в периодично обявяваните „социалистически“ съревнования, явно също с цел мотивиране и развиване на чувството за ангажираност към работата. Цел на този вид празници е да се подчертае и утвърди социалната значимост на съответна професионална дейност и обществения престиж на организацията. Ето защо в празничната атмосфера се демонстрира по тържествен начин значимото място на предприятието в системата на социалистическото производство и неговите трудови успехи, а в докладите се представя един привлекателен образ на служителите или работниците. Официалната част на тържеството трябва да стимулира у тях чувството на гордост и удовлетворение от професионалната им принадлежност. Аранжировката на целия празник (речи, приветствия, награди, концерт, банкет) трябва да служи за налагане на пропагандираните идеи за благоденствие при социализма, за успехите на „социалистическия“ труд и грижите към всеки един член на колектива. Изследователите установяват, че участието в ролята на пасивна публика на събранията са се приемали от служителите и работниците главно като задължение и формалност. Те споделят в разказите, че събранията не са им предлагали нищо по-различно от предишните подобни събития. Най-вероятно липсата на описания на официалната част на празниците може да се оцени като липса на интерес у хората към нейното политико-идеологическо съдържание. Празничните форми в неофициалната част обаче се приемат с одобрение и провокират активността на присъстващите.

Честванията от състава на социалистическата обществено-политическа празничност също са обект на културния мениджмънт в стопанските предприятия и учрежденията и се използват като средство за легитимиране на социалистическата идеология. Така например, освен участието в задължителната манифестация, на Първи май (Ден на труда) и Девети септември се организират тържествено събрание и банкет за празничната вечер. Така в тези обявени за почивни празнични дни съответното стопанско предприятие се старае да ангажира почти изцяло времето на работещите. Социалистическият характер на тези чествания става причина на събранията да бъдат връчвани партийни и правителствени награди за приноси на предприятието към социалистическата икономика. Според разказите на работещите, те не отдават същото значение на наградите на предприятието, каквото отдават на своите лични трудови отличия, дори не си спомнят за тях. За хората присъствието на събранията и участието в манифестациите са най-вече формално задължение. Много по-важни за тях се оказват организираните празнични банкети, където преобладава веселието, отдиха и разтоварването от трудовото всекидневие.

Друг вид организирани от ръководните структури трудови празници са свързани със събития от личната сфера на служителите и от трудовата им биография – назначаване на работа, получаване на първа заплата, индивидуален юбилей, излизане в пенсия и др. Според идеологическия им замисъл тези празнични събития трябва да улеснят приобщаването на личността към трудовата среда, да проследят етапите на нейното професионално израстване, да послужат за персонално утвърждаване и обществена изява на индивидуалния труд. Чрез тяхната организация работещите трябва да чувстват грижите, които се полагат за тях в учреждението или предприятието. Честваните юбилеи и „ритуали за изпращане в заслужен отдих” (празник по повод пенсионирането) например служат за създаването на идеалния образ на заслужил колега, който да се превърне в образец за останалите, най-вече за младите. На всички празници с конкретна личностна насоченост се демонстрират и регламентират професионалната и обществена реализация на служителите. Отделната личност съзнателно се представя от организаторите като неразделна част от социалистическия трудов колектив, оценява се според приносите ѝ в стопанското развитие на предприятието.

Освен споменатите професионални и трудови празници, ръководните структури в социалистическите учреждения и предприятия организират и други чествания, които също могат да се причислят към този вид празничност, тъй като имат подобна идеологическа насоченост и сходни съставни елементи, обхващат почти всички работещи и заемат част от свободното им време. ОФ-организацията обикновено се грижи за подготовката на празника Осми март, за устройването на банкет в навечерието на Нова година, а комсомолското ръководство периодично организира младежки увеселения в дните около Първи май или Нова година. Последните се приемат с интерес от младите служители: на тези тържества те конкретно могат да почувстват своята общност не само в работната среда, но и по възраст, интереси, нагласи. В спомените днес преобладава мнението, че младежките празненства са били най-слабо засегнати от тогавашната идеология, вероятно поради отсъствието на официална част, където тя да бъде демонстрирана.

По такъв начин от страна на ръководителите се установява културно менажиране на празничния живот в работната среда. Богатата структура на празниците трябва да запълни напрегнатото трудово всекидневие с културни начинания и да създаде връзка между работа и свободно време, което се смята като едно от условията за „всестранното разгръщане на социалистическата личност”. В празничната атмосфера трябва да бъде реализирано пълноценното културно развитие на хората извън работата, но в непосредствено обвързване с нея и то под непосредствения контрол на управляващите.

Освен организираните от ръководните структури трудови и професионални празници, в социалистическите учреждения и стопански предприятия са характерни и други поводи за празнуване и празнични форми. Оказва се, че първичното трудово звено е социалната единица, където се реализират много от празничните събития. Това е нагласа за локализиране на празничните изяви в рамките на съответния отдел, напр. при честване на християнските празници Коледа и Великден, на рождени и именни дни, годишнини от сватби и други лични събития, които се отбелязват на работното място. Ръководството обикновено не се стреми към ограничаване или изместване на такъв вид неформални тържества, а напротив, проявява търпимост и дори подпомага празнуването на тези, които не са организирани от него. По такъв начин ръководните структури отново могат да контролират и направляват взаимоотношенията между подчинените им.

Големите и често организирани тържества в рамките на социалистическите предприятия и учреждения имат за цел повишаване авторитета на управляващите структури и укрепване на професионалния и социален престиж на работниците и служителите. Но благодарение на изключително голямата (осигурена от „щедрото ръководство”) и често безразборна консумация, най-вече на алкохолни напитки, тези мероприятия водят стъпка по стъпка до неосъзнаваното, но опасно отслабване на работната сила на хората, тоест на човешкия капитал. Предлаганата консумация може да се разглежда като стратегия за осигуряване лоялността на „потребителите” спрямо онези, които я гарантират.

Трудовите и професионалните празници изпълняват значима политико-идеологическа роля: те се използват от ръководните структури като удобно средство за легитимиране на властта им и за трансмисия на норми и ценности, които трябва да бъдат налагани и които съответстват на официалната идеология. Чрез тържествата трябва да се засили мотивацията на хората към високоефективна работа и да се улесни интегрирането им в социалистическото общество. За работниците и служителите празниците изпълняват важна социална функция. Преди всичко те предлагат възможност за оказване на индивидуално внимание към тях, а също означават и временно излизане от напрегнатото трудово ежедневие, за да се задоволи необходимостта от почивка, разтоварване и развлечения. Празниците допринасят за намаляване на социалното напрежението между началници и подчинени и за редуциране на конфликтите в трудовото ежедневие. Официалната част на тържествата, много важна за ръководителите, до голяма степен се неглижира от служителите, които я приемат главно като формална задължителна церемония. Следващите я часове на свободно общуване и повишено настроение се схващат като ползотворни и свързани с приятни изживявания, тъй като стимулират неформалните контакти, които се оценяват като особено важни. На тържествата става възможно по-доброто опознаване между колегите, което стимулира взаимната им лоялност и укрепва доверието сред тях.

Литература

Петров, П. Социалистическите трудови празници и ритуали – концепция и потребление. – В: Р. Иванова, А. Лулева, Р. Попов (съст.). Социализмът –реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. София: ЕИМ-БАН, 2003, 133-149.

Велчева, Н. Празник в делника. София: Профиздат, 1984.

Петрова, Ив. Етнологичен анализ на празничността в социалистическото предприятие. – В: Р. Иванова, А. Лулева, Р. Попов (съст.). Социализмът –реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. София: ЕИМ-БАН, 2003, 237-248.