Обичаите и празниците, свързани с животновъдството, съставляват единия от двата дяла на традиционната аграрна обредност. В тях се наблюдава стремеж по магичен път да се осигурят приплодът и млечността на животните. Обичаите около осигуряването на приплода се отнасят до заплождането на животните и отелването. Заплождането става през есента между празниците Св. Богородица и Петковден; кочовете се пускат при овцете на лек ден, като се отчитат фазите на луната, която трябва „да отива на пълно“, за да бъдат пълни с агнета кошарите.

За умножаване на стадото хвърлят след кочовете орехи, дюли, ябълки, а през първата половина на ХХ в. и дребни монети. Често се прави обща празнична трапеза. След гощавката пускат овцете и кочовете заедно, а овчарите стрелят с пушка. За обредните действия около отелването на крава или биволица е характерно наличието на общи елементи с родилните обичаи. Например веднага след отелването плацентата се прибира, за да не бъде изядена от животното или от кучета. Вярва се, че ако това се случи, кравата или биволицата няма да ражда повече. Плацентата хвърлят в реката или закопават. При отелването месят пита и гощават домашните, захранват с нея и родилото животно. С предпазна цел непосредствено след отелването връзват червен конец със скилидка чесън на опашката или десния рог на кравата или биволицата. На шията на роденото теле или агне също се връзва червен конец, марта или герданче от шарени конци. Навсякъде на малкото конче връзват на шията герданче с шарен пискюл.

Разнообразни са обичаите, свързани с опазване млечността на добитъка. В основата им е представата, че млечността може не само да бъде запазена, но и увеличена по магически път. Вярва се, че млякото намалява или се губи от злоумишлено вмешателство, затова опазването на млечността на животните е особена грижа за стопаните. Така например се спазва обичаят да не се дава назаем в деня на отелването; първите капки от млякото се събират в черупка от яйце, която се слага на вратата на обора; понякога се слага бял конец на прага на обора, който кравата трябва да прекрачи, и после стопанката връзва конеца на възел и го прибира. При изгубване млякото на крава се вземат мерки за възвръщането му – гасят въглени във вода, с която измиват вимето на животното, от нея сипват и в ярмата. Първото мляко на кравата, която се тели за пръв път, изсипват във вода, за да тече като вода млякото ѝ, а първото годно за пиене мляко раздават на съседите с вярата, че тогава кравата ще е здрава и ще дава повече мляко. За да са млечни овцете, при обредното доене, което се извършва на празника Гергьовден, украсяват съда със зелени растения (гергьовче, здравец, коприва или друга зеленина), превити с червен конец, върху който слагат често и чеснов лук. На избрана овца слагат венче и я издояват през определени предмети с магическо значение, напр. совалка, пръстен, сребърна гривна, колак и др. Важен момент при обреднато доене на овцете е разливането на първото мляко, което се трансформира в ръсене на овцете с него. От обредно издоеното мляко раздават за мъртвите.

Около изкарването на животните на паша са групирани също значителен брой обичаи. Важно място в тях е отредено на пастира. Като особено значими за опазването на животните се считат обредите с предпазна насоченост, които той изпълнява. След отелването, когато за пръв път изкарват кравата на паша, стопанката меси пита за говедаря, шибва кравата с откъснато зелено клонче и я отвежда при него, като клончето после окачва в обора. Говедарят или стопанката разчупват питата, дават залък от нея на кравата. Навсякъде при първото изкарване на паша се вземат предпазни мерки – говедарят внимава пътят на стадото да не се пресече от нечиста жена или човек с лоши очи; за предпазване на овцете от вълци „връзват“ стадото – овчарят с гега в ръка или с бял конец обикаля стадото три пъти и после връзва възли на конеца, който след това се съхранява в кошарата.

Първият приплод обикновено остава в домакинството; той не бива да се продава, за да се умножава добитъкът на семейството. Със същата цел се хвърлят в мравуняк (за да се плодят животните като мравки) или във вода отрязаните парченца от ушите при белязването на агнетата.То се извършва най-често на празниците Благовец, Гергьовден или на Велики четвъртък.

Обредните практики, свързани с животновъдството, имат същата функционална насоченост като земеделските. Използват се общи предмети, напр. при първото издояване на овцете и пропускането на семе за посев, където се използва символичен кръг. Много общи елементи има и в жертвените практики, свързани с магията на началото (напр. първото мляко, новото брашно).

Изследователите отбелязват обвързаността на представените обичаи с традиционния светоглед и взаимодействието им с производствените и природните цикли. В края на ХІХ и началото на ХХ в. капиталистическите отношения в селата засилват процеса на преосмисляне и трансформиране на традиционните обичаи, свързани с животновъдството. Замяната на старинните им елементи с нови, отговарящи на промените, които настъпват в социално-икономическите условия, става по-забележима и по-интензивна.

Литература

Дражева, Р. Трудови празници и обичаи. – В: Етнография на България, том ІІІ, Духовна култура. София, 1985, 214-231.

Колева, Т. Гергьовден у южните славяни. София, 1981.