За хората в България периодът след 1989 г. представлява време на динамични трансформации във всички области на живота, в това число и в сферата на трудовата и професионалната дейност. Промените тук се явяват следствие от ликвидирането на социалистическата планова икономика и от развитието на пазарното стопанско предприемачество. Икономическите реформи, провеждани според неолибералния модел,  водят до закриване или приватизиране на държавни предприятия и до създаване на многобройни частни компании, сред които най-голям е броят на тези, притежавани от българи и работещи в сектора на дребния и средния бизнес. Редица чуждестранни фирми откриват свои филиали в България и назначават на работа местни служители.

Във всички тези организации възниква специфична трудова култура, която представлява съвкупността от социални правила, форми на изразяване, нагласи, отношения, културни стратегии, начини на поведение, възприятия и споделяни представи, които се формират при редовната съвместна работа. Един от важните съставни елементи на трудовата култура са празниците, чествани от работодатели/ръководители и служители в рамките на организацията. Трудовите и професионалните празници се планират и провеждат в конкретен културен контекст на съответната формална структура. Чрез повечето от тях се цели да се подчертае уникалността и ценността на съответната организация и това е тяхното основно послание към обществеността. Празниците се организират от ръководните структури, които се стремят да отделят достатъчно финансови средства и определят празничните елементи, форми и действия. Организаторите инструментализират тържествата с цел демонстриране на идеологията на съответното предприятие, предаване на основните ръководни принципи и символично приобщаване на служителите към тях.

Според поводите разглежданите празници могат да бъдат разграничени на два вида: чествания на организацията и на професионалния труд и тържествено отбелязване на лични трудови събития. Първият вид празници са тясно свързани с предприятието или учреждението като институция, с етапите на работата и с полагания професионален труд на служителите. Такива са годишнини от учредяването на организацията или от създаването на съответния филиал или отдел; празници, свързан с откриването на нови работни помещения; празници на професията; тържествено отбелязване на успешен край на етап от работата. Вторият вид са тържествата, свързани с индивидуалната трудова биография: постъпване на работа, индивидуален юбилей, пенсиониране.

Най-ярка демонстрация на идеологията на съответната организация представляват честваните годишнини, особено юбилеите. Ръководството провъзгласява, а служителите възприемат тържеството като „поддържане“, „продължаване“ и „запазване“ на традицията. Празникът се провежда в ресторант, банкетна зала или подходящо помещение в сградата на организацията, открива се с официална поздравителна реч на собственика/управителя. Празничната реч е удобна форма за репрезентация на ръководителя и за утвърждаване на неговия авторитет. Присъстващите обикновено я слушат с внимание и изразяват одобрението си с аплодисменти. Следващата неофициална част на тържествата дава възможност за изява на индивидуалните желания и предпочитания, за избор на различни компании, на ястия и напитки, за контакти с повече колеги. Според направените проучвания, служителите обикновено посрещат със задоволство организираните от ръководството чествания на годишнините и участват в тях. Съставни части от всеки празник представляват фото- и видеодокументирането, груповите снимки, танците. Подобни действия на служителите свидетелстват за отношението им към тези тържества и за значителното място на празника в трудовото всекидневие. В неформалната обстановка изчезва разликата в трудовата йерархия, смесват се формалните с неформалните отношения. Всичко това е от значение за интеграцията на хората и конструирането на трудовата общност, което е една от главните цели на организационната политика. Изследванията показват, че тези тържества имат голяма роля за издигане самочувствието на служителите и за стимулиране на тяхната гордост, че принадлежат към организация, която има възможност и желание да реализира такива мероприятия. Чрез поведението и отношението си хората всъщност се идентифицират с организационната идеология и се обвързват с ръководните цели. Влаганите усилия за подготовката, личното активно присъствие и веселието наравно със служителите допринасят за увеличаване престижа на ръководството. С финансирането на такъв вид тържества се правят опити да се гради името на успели и щедри предприемачи. Подобни прояви стимулират колективната работа в трудовото всекидневие, защото силата на неформалните връзки се отразява и върху стила на работа, а близостта в отдиха провокира също близост и доверие при вземането на решения в трудовата среда.

Професионалните празници сравнително рядко се наследяват от времето на социализма (напр. Ден на работещите в сферата на здравеопазването, Ден на работещите в сферата на образованието и културата и др.); по-често те представляват чествания, които се интегрират към християнския календар. В наши дни християнски светци се считат за покровители на определени професии и професионални дейности. Така например Св. Иван се смята за покровител на търговията и търговците, Св. Никола, освен мореплаватели и рибари, покровителства банкерите, Св. Илия – пожарникарите, Св. Спиридон – занаятчиите, Св. Георги – земеделците и служителите в българската армия. Понякога определени събития от трудовата среда се свързват с празника на някой християнски светец, който бива обявен за закрилник или покровител на предприятието. Решението кой светец да бъде почитан като професионален покровител често зависи от лични обстоятелства или от други, свързани пряко с дейността на организацията.

Някои от празниците, свързани с чествания на предприятието, се характеризират с присъствието на църковни ритуали. От началото на 1990-те години до днес освещаването на работни помещения (новосъздавени офиси, канцеларии, фабрики, складове и пр.) и средства на труда (машини, поточни ленти, автобуси, камиони и др.) от един или няколко свещенослужители е много популярно и намира широко отражение в медиите. Освещаването се извършва чрез водосвет и молебен, като за дата се избира някой християнски празник, например често това е 17 септември – Ден на Св. София или 1 ноември – Денят на Св. Иван Рилски. В много случаи освещаването се прави в навечерието на съответния професионален празник. Елементите на освещаването са благословията на свещеника на всички присъстващи, освещаването на вода (т. нар. малък водосвет) и поръсването с нея на помещенията и участниците, молитвата за здраве и успешна работа. Празникът завършва обикновено с коктейл, организиран от ръководството. Много учреждения и фирми канят на църковния ритуал най-важните си клиенти или бизнес партньори. С изнасяне на ритуала в по-широк кръг и интегрирането на повече хора се цели издигане на публичния имидж на съответната организация. В други случаи пък се набляга най-вече на ролята на освещаването за общностното сплотяване в рамките на трудовия екип.

Вторият вид празници, свързани с индивидуалната трудова биография, обикновено се организират съвместно от ръководители и служители и имат за цел да бъде отдаден респект към личните трудови резултати и професионалния опит. Докато постъпването на работа сравнително рядко бива отбелявано тържествено, то индивидуалните юбилеи и излизането в пенсия на служители или работници са почти задължителни поводи за празнуване в рамките на екипите. При повеждането на тези празници се чества личният принос като част от постиженията на трудовата група и в тях се наблюдава заличаване на границите между трудова и частна сфера. Тържествената вечеря в ресторант или в подходяща зала обединява свързаните с труда дейности и резултати и индивидуалния човешки житейски опит. Мероприятието обикновено се провежда като един частен празник: всички седят уютно на обща маса, разговарят оживено, ядят и пият заедно и т.н. Всичко това създава дружеска атмосфера, близост и доверие, които са характерни за личните връзки в частния живот. Ръководителите/работодателите очакват такива преживени по време на празнуването междучовешки отношения да бъдат проявявани и в трудовата среда. Смесването на формални и неформални форми насочва към естествено преливане между трудов и частен жизнен свят. Спокойното седене около масата и неформалните разговори провокират в много по-голяма степен интимност и близост, отколкото по време на работа; те съкращават социалната дистанция, поддържана в трудовото всекидневие. В тази среда на неформалност най-лесно се появява желаното чувство за общност. Така в рамките на един празник с личностна насоченост висшепоставените норми се изживяват като реални и по този начин те се затвърждават.

Чрез организиране на трудовите и професионалните празници предприятията имат голяма възможност да реализират своите социални и репрезентативни функции. Ръководителите представят по символичен начин официалната идеология на организацията; от друга страна, в празничността се изразява отношението на служителите към ръководните стойности и концепции на управлението. Тържествата играят роля за изграждане на колективна професионална идентичност, доколкото чрез тях служителите се идентифицират с организацията, в която работят. Празниците се възприемат от работодатели и служители като неразделна част от трудовия живот. Ръководителите ясно демонстрират управленческата идеология чрез организираното честване на годишнините от създаване на предприятието, на професионални празници и други тържества, свързани с историята и развитието на организацията. Тази демонстрация се осъществява чрез личното участие и подчертаната активност на ръководството, чрез финансовата му щедрост, чрез аранжирането на основните празнични елементи по начин, който да изрази уважение към всеки член на екипа и зачитане на индивидуалните потребности. Общите действия по време на празника трябва да предизвикат и да стимулират работата в рамките на трудов колектив, доминиран от чувството за общност. Съвместното изживяване на тази общност, осъществено в празничността, е важно условие за успешното функциониране на екипния принцип на работа. Изследванията показват, че участието в тържествата се схваща като средство да затвърждаване на личната професионална идентичност, така, както тя се цени и гарантира при работата.

В предприятия и учреждения трудовите и професионалните празници се оказват важни културни форми за представителите на всички нива от организационната йерархия. Винаги съществува една идеологическа употреба на тържествата. Постсоциалистическите мениджъри ги инструментализират, за да предадат онези стойности, които те считат като важни за съответната организация. В крайна сметка празниците отново имат идеологическа функция – този път за представяне на нормите и принципите на частните предприемачи или на ръководителите в по-тесните рамки на една фирма или учреждение. Така празниците в днешните трудови организации отново имат сходни с миналото роли – да легитимират ръководната идеология и съответните управленчески структури, да утвърждават символично техните лидерски позиции. Празниците се използват от управителите днес с важната задача да създават и инсценират традиции, но също и да бъдат посредници за предаването им. Това не е изненадващо, защото връзката с „традициите” се оказва много съществен момент както за трудовото всекидневие като цяло, така и за самопредставянето на едно икономическо предприятие пред обществото. Както показват редица примери, сега по чисто финансови причини не е възможно това често празнуване както в социалистическите предприятия, задължителното участие отпада, а и съвременното общество е много чувствително към опитите за установяване на тотален контрол върху личния живот. Все пак в малките семейни предприятия, където частен и трудов свят са тясно преплетени и трудно могат да бъдат отделени един от друг, празниците се оказват желан повод за съвместно прекарване на свободното време. Не само там, а и в други частни предприятия тържествата, макар и редуцирани по брой, продължителност и форми в сравнение с миналото, имат уверено присъствие в работната среда. За по-възрастните служители те са една добре позната и желана форма. За по-младите празниците се оказват също подходяща форма за отдих и разтоварване, но и за успешно включване и персонално утвърждаване в рамките на групата – условия, необходими за успеха на професионалната дейност. В празниците хората винаги са откривали своеобразен емоционален и психически „отдушник” от натовареното работно всекидневие. По този начин тържествата се оказват едно универсално средство за удовлетворяване на основните човешки потребности, в частност за социална интеграция, статусна репрезентация и личностна изява в трудовата среда.

По-младите работодатели в България напълно съзнателно въвеждат трудови тържества в своите фирми като част от културата на съвременния частен предприемач. По-възрастните работодатели приемат мястото на празничните събития в трудовото всекидневие и правят това в резултат от желанията на служителите си и от собствените си наблюдения. Като цяло преобладава положителното отношение на наетите служители и работници и това показва, че празници и труд са понятия, тясно свързани едно с друго.

В България продължава традицията на празничния живот в трудовата среда, разбира се според новите икономически условия, при които значително намаляват ресурсите „време” и „пари”. Вероятно хората чувстват културата на празнуване в рамките на професионалната сфера като автентична част от собствената си култура и идентичност и схващат тържествата като начин за справяне с новите трудности по време на прехода. Празниците предоставят възможност за кратка дистанция от проблемите на трансформацията. Характерната за трудовите колективи в миналото „социална топлина”, реализирана в празниците, би могла да бъде осъществявана по подобен начин и в променения трудов свят. Поради това трудовите и професионалните празници имат важно морално и емоционално значение.

Литература

Велчева, Н. 2005. Хора, професии и празници. София: Парадигма.

Петрова, Ив. 2010: Трудов свят и етнология. София: ИЕФЕМ.