Герман е обичай, който се изпълнява при продължителна суша, за да завали дъжд. Известен е още и като Георги, Гошо, Гечо, Драганчо, Скалоян по името на антропоморфната мъжка фигурка, която се прави по време на обичая. Разпространен е в Северна и в части на Южна България. Провежда се след обичая Пеперуда, но може да бъде изпълняван самостоятелно, най-често през лятото при дълга суша.

В отделни селища в Северна България Герман се прави на 12 май – деня на цариградския патриарх Герман, живял през 8-и век и впоследствие обявен за християнски светец. Сливането на езическия обред за дъжд и християнския култ към свети Герман е вторично възникнало явление, дължащо се на съвпадението на имената. Вероятно при някои от етносите, участващи в образуването на българската държава, е имало божество, наричано Герман или Джерман, което се свързва с природните стихии – облаците, дъждовете и градушката. След приемането на християнството качествата и функциите на езическия Герман започват да се приписват на християнския светец със същото име и св. Герман е наричан „градушкар”.

Структурата на обичая Герман се състои от три основни части – направата на фигурката, оплакването й и погребването й. Герман се приготвя от същите обредни лица, които са участвали в обичая Пеперуда. След като пеперударките са обиколили селото и са се изкъпали в реката, те правят фигурката на речния бряг. В някои места той се прави в дома на пеперудата. Изработва се от глина, кал или пръст, събрана от речния бряг и по-рядко от пръст от гроба на незнаен или удавен покойник, от метла или от парцали. Фигурката е с размер от 20 до 50 см и винаги е с ясно очертани мъжки полови белези. Обредната кукла се изобразява гола и се осмисля като мъртвец, за което говорят скръстените на гърдите ръце, в които се поставя запалена свещ. Върху главата на фигурката вместо шапка се поставят черупките от първото боядисано или счупено на Великден червено яйце, което според народните вярвания има голяма магическа сила. Смята се, че то предпазва хората, посевите и домашните животни от градушка и други природни стихии и затова има обичай първото червено великденско яйце да се зарови в средата на нивата или градината.

При изработването на скулптурката на Герман винаги се спазват реалните пропорции на човешкото тяло. Изключение е половият орган, който е с неестествено големи размери. Това, от една страна, показва пола на Герман, а от друга – древния произход и митологичния смисъл на обичая. Уголеменият фалически символ трябва да подскаже оплодителната способност на мъжкото начало и крие идеята за съвкуплението, от което ще се родят влагата, плодородието и благоденствието на хората.

Момите или старите жени поставят фигурката на Герман на керемида, дървена бухалка за пране или в малък дъсчен сандък, направен за него. Поставят се цветя и се палят свещи.

Сред етнографската група капанци (Разградско) се правят четен брой глинени фигурки – две или четири, различни по пол. Когато са две, се наричат Герги и Гергина. Ако са четири – Герги и Гергина (брачна двойка) и Иванчо и Иванка (техни деца). Изобразяват се също голи и се осмислят като мъртъвци. В района на гр. Монтана се приготвят две фигурки представляващи брачна двойка. Мъжката кукла е от кал или глина и се нарича Герман, а женската е от парцали и се кръщава Росица (от роса, дъжд). В същия край се среща и вариант на обичая, при който функцията на Герман поема жива или мъртва жаба. В Оряховско Герман може да е живо коте.

Следващ момент от обичая е оплакването и обредното прощаване с Герман. Оплакването се извършва от всички участници в обичая. В някои райони на страната сред обредните лица се откроява „попът”, в чиято роля влиза една от момите-пеперударки. Прощаването с Герман става според народните норми, съблюдавани при погребение.

Участниците в обичая обикалят селището, носейки Герман, и спират на всички кладенци, чешми или извори. Нерядко свещеник опява обредната фигурка, а черковната камбана бие „като за умряло”. След завършване на ритуалното шествие, Герман се погребва обикновено близо до вода – край река, блато, поток, до извора или чешмата. Често фигурката се хвърля във вода. Децата и момите се изкъпват в реката, а възрастните жени си измиват ръцете, като след истинско погребение. Обичаят завършва с поменална трапеза в чест на Герман. Тя е край водоизточник и храната се разполага на земята върху бели кърпи.

На отделни места в страната изпълнението на Герман се среща и до 70-те години на 20-и век, успоредно с представянето на обичая на различни фолклорни събори. В съвременността обичаят се разучава в читалища и в самодейни състави и се „изиграва” на сцена.

Литература

Арнаудов, М. 1971. Студии върху българските обреди и легенди. Т. І. София.

Вакарелски, Хр. 1977. Етнография на България. София.

Василева, М. 1985. Календарни празници и обичаи. – В: Етнография на България. Том ІІІ. София.

Попов, Р. 1989. Пеперуда и Герман. Български празници и обичай. София.

Снимки

ФтАИФ № 1401, а.е. 44 - Герман от с. Садина, общ. Попово, обл. Търговище
ФтАИФ № 1401, а.е. 46 - Герман от с. Садина, общ. Попово, обл. Търговище

ФтАИФ № 1429, а.е. 43 - Герман от с. Мечка, общ. Иваново, обл. Русе
ФтАИФ № 1429, а.е. 44 - Герман от с. Мечка, общ. Иваново, обл. Русе