Кръстовден


В българския традиционен календар съществуват два празника под името Кръстовден – Летен Кръстовден (14 септември) и Зимен Кръстовден (5 януари). В православния църковен календар Летният Кръстовден се отбелязва като Въздвижение на Светия животворящ кръст Господен. Според църковното предание през ІV в. майката на император Константин Велики, Елена, заминава за Йерусалим, където открива изгубения Христов кръст и пещерата с гроба Господен. Император Константин Велики построява над пещерата храм „Възкресение Христово“, в който е положен Светият кръст. Храмът е осветен на 13 септември, а следващият ден е определен за почит към Христовия кръст.

 В българския традиционен календар Летният Кръстовден се свързва с края на летния и началото на зимния селскостопански сезон, слънцето тръгва „назад“ към зимата, а денят се „кръстосва“ с нощта, т.е. изравняват се. На този ден (някъде на предишния) се „говее за кръст“, т.е. спазва се строг пост, за да не страдат хората от болки в кръста. На Кръстовден или на Симеоновден (1 септември) се „осветява“ семето за посев и започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на България празникът се нарича и гроздоберник, тъй като започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се носи в църквата и се освещава, а след това се раздава за здраве и плодородие. С Кръстовден започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. На места в Източна Тракия на тези седенките момците устройват обичая Джàмала. На Кръстовден се организират общоселски събори, семейни и лични служби, на които се правят курбани за здраве.

            На Летния Кръстовден имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян, Ставри.

            Със Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа, се смята, че завършват т.нар. Мръсни дни. Обредната роля на водата в празника го прави част от т.нар. ивановденски празници. На този ден свещеникът „кръщава“ водата, пускайки в нея кръст. След това той обикаля домовете с котле, пълно с тази осветена вода, и ръси с китка босилек за здраве и берекет. Домакините пускат монети в котлето и даряват свещеника с вълна, брашно, боб и др. Някъде заедно със свещеника ходят и деца (или мъже), наречени котки, които носят получените от домакините дарове.

             Във Великотърновско и в някои родопски села на Зимния Кръстовден се изпълнява обичаят Сивуйница (Совойница). В него участват само моми. Една от тях се преоблича като булка, покрита с червено було, а друга като момък в мъжки дрехи. Моминската група обикаля домовете, като булката ръси с мълчана вода, която се вярва, че гони демоничните сили от дома. Момите пеят в домовете песни с весел и любовен характер, а стопаните ги даряват с брашно, лук, сланина, яйца и др. Даровете се носят от по-малки момичета, които придружават момите.

            В празника се преплитат църковният обред на кръщаване на водата, който има евангелски произход, и древният култ към вода и вярата в нейните особени качества. Това води до схващането, че с кръщаването на водата и ръсенето с нея или със сивуйнишката вода се пропъждат нечистите дни, демоничните същества и зли сили.

Литература

Василева, М. 1985. Календарни празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН.

Овчарски обичай в с. Г. Пасарел, Софийско, 1951 г., сн. Н. Николов, ИЕФЕМ - АЕИМ № VI-137_5