Съборите (сборовете) са общоселищни празници в чест на светеца-покровител на селищната общност. Както подчертава Димитър Маринов, „без сбор село не бива“. Основната функция на съборите е интегративна и комуникативна, като отбелязването им поддържа общностното единство и съзнанието за групова (селищна) идентичност. Съборите са концентрирани най-вече в пролетно-летния календарен цикъл, тъй като се свързват със способността на съответния светец да носи плодородие и да предпазва от природни стихии. В традиционната култура отбелязването на съборите обикновено обхваща три дни – деня преди празника на патронния светец, деня на самия празник и следходния ден или деня на празника и двата следващи дни. В по-ново време времетраенето на празника се съкращава и днес най-често съборите обхващат един или два дни – навечерието и деня на светеца-покровител или деня на патронния светец и следващия ден.
Празникът започва в късния следобед на първия ден, когато из селището се носи музика, а всяка къща е готова за посрещане на гости – роднини от съседните села. Колкото повече гости посрещне по време на събора едно семейство, толкова по-щастливо е то. Домакините заедно със своите гости се веселят около трапезата до среднощ, а често и до зори. Сутринта на следващия ден всички жители на селото със своите гости се събират в църквата, където свещеникът отслужва света литургия. След службата веселбите и музиката започват отново. На някои места за събора се правят колективни трапези с курбани. Те се провеждат в църковния двор или в някоя местност в рамките на селищното землище. Обикновено средствата за курбана се събират в натура или пари от цялата селищна общност. В някои случаи курбанът се осигурява от по-заможни семейства или пък от такива, които имат обречен личен курбан на същия светец. Животните за личните курбани се принасят директно в жертва за общоселския празник или се продават на лицитация (публичен търг) и парите се използват за финансиране на празника следващата година. Освен курбанът, на колективната трапеза всяко семейство донася обредни хлябове, варено жито, вино и други ястия, от които след освещаване на трапезата от свещеника раздават на останалите присъстващи. В много случаи за съборите не се прави колективна трапеза, а всяко семейство прави курбан и посреща гости у дома. Трапезата не се вдига цял ден, а само се допълва с нови ястия за новодошлите гости. След колективната трапеза и гостуванията по домовете жителите на селището и техните гости се събират на мегдана или на друго място в селището, където се играят хора. Често съборите привличат търговци от близките селища, които предлагат стоки от стопански и битов характер, а на някои места се провеждат и традиционни състезания по борба. Общоселските веселби и трапезите по домовете продължават до късно през нощта. На третия ден на събора семействата, които имат гости от други селища, ги гощават с празничен обяд, след което ги изпращат.
С времето в съборите настъпват промени. През периода на социализма селищните курбани често са забранявани и съборите, които още от втората половина на ХІХ в. започват постепенно да губят религиозния си облик, се модифицират и се превръщат в изцяло светски събори с културен, политически, търговски и развлекателен характер. Много от съборите променят своите дати през този период и днес не са обвързани с дати от църковния календар и курбани рядко се правят. Все пак като част от обредността на съборите курбани все още се правят, но не навсякъде. Обикновено курбанът е запазен там, където съборът на селището съвпада с храмовия празник на местната църква.
Литература
Маринов, Д. 19884. Избрани произведения. Т. ІІ. София: Издателство „Наука и изкуство“.
Стаменова, Ж. 1985. Родови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН.
Христов, П. 2004. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ в. София.
Събор в с. Хас-бегли, Хасковско, 1946 г., сн. Хр. Вакарелски, ИЕФЕМ - АЕИМ № P 802
Хоро на събор в с. Хас-бегли, Хасковско, 1946 г., сн. Хр. Вакарелски, ИЕФЕМ - АЕИМ № P 2146
Събор в с. Широка лъка, Смолянско, 1943-46 г., сн. Хр. Вакарелски, ИЕФЕМ - АЕИМ № P 2126