В съвременността се наблюдават специфични за отделни селища празници, които не се срещат в традицията. Част от тях възникват в периода на социализма, а повечето са съвсем ново явление, от периода на „прехода”. Това, което ги обединява, е, че за тяхна емблема са избрани различни храни и напитки, които са знаков за местното производство продукт. В някои случаи празникът почива на реално масово производство, какъвто е Празникът на зелето в с. Петърч, община Костинброд, което е известно с производството на зеле, а жителите наричат селището си „столица на зелето”. В други случаи се използва такова производство в миналото – напр. за идеен предшественик на Празника на тиквата се смята севлиевският панаир, на който в миналото са предлагани много тикви. В Салманово предпоставка за Празника на динята е добре развитото производство на дини в района. Фестивалът на чушките и доматите в с. Мараш, Шуменско е един нов празник, който представя традициите в зеленчукопроизводството като емблема на региона и стимулира развитието на туризма.

В Радуил бобът е една от традиционно отглежданите местни култури. Превръщането на Бобфеста в Радуил в атракция за много български и чуждестранни туристи е благоприятствано от близостта на курортното селище Боровец. Радомир е известен като център за производство на боза в страната. Именно там се провежда Празникът на бозата. Панаирът на киселото мляко в Разград се реализира в рамките на Фестивала на народните традиции и художествените занаяти. Празник на черешата в Кюстендил се провежда през месец юни заради развитото в региона овощарство. Празникът на сливата и сливовата ракия в Троян се организира в регион, богат в миналото на сливови дървета. В Каварна се организира Рибено-миден фест, във Видин – Фестивал на рибената чорба, в Садово – Ден на фъстъка, в Чепеларе и Клисура – Празник на картофа, в гр. Трън и с. Студен извор – Празник на киселото мляко, в с. Гаврилово, Сливенско – Празник на прасковата, в с. Бели Искър – Празник на рилския зелник, в с. Брежани – Празник на кестена. Фестивали на хляба има в Несебър, Алфатар, Хасково, село Гарван.

Често съвременните селищни празници се организират по идея на местни читалищни дейци (напр. Празника на динята в Салманово, Бобфеста в с. Радуил). В преобладаващия случай селищните празници са инициирани и организирани от кметски или общински управи (напр. Празника на сливата и сливовата ракия в Троян, Фестивала на горнооряховския суджук, Празника на тиквата в Севлиево, Празника на чушките и доматите в с. Мараш). Началото на Празника на зелето в с. Петърч е поставено с организирано дамско зелево парти, което е част от кампанията за избор на кмет на селото. Началото на Панаира на киселото мляко в Разград води от спечелен европейски проект. Община Севлиево и Общинското сдружение за туризъм организират в рамките на регионална конференция по туризъм първия Празник на тиквата.

Провеждането на съвременните селищни празници е концентрирано в центъра на селището, на откритите пространства около знаковите сгради (кметска, общинска управа, музей, читалище, дом на културата). Времето на провеждане на селищните празници с кулинарни елементи е съобразено с периода на производство или зреене на съответния кулинарен продукт, когато той има сезонен характер. В останалите случаи се избират дати през лятото, които благоприятстват провеждането на празника на открито. От дните на седмицата са предпочетени почивните съботни и неделни дни.

Празник на динята, с. Салманово, сн. Е. Троева, 2010 г.

На официалното откриване на фестивалите присъстват като гости народни представители, министри, областни управители, кметове, членове на общински съвети. В програмите и състезанията се включват индивидуални и групови участници, обикновено от региона. Началото на фестивалите се поставя със символно действие – Празникът на динята (Салманово) се открива с разбиване на диня. Празникът на чушките и доматите (Мараш) стартира с песента „Зеленчуци който не яде”. През 2008 г. за пръв път Празникът на сливата в Троян и Орешак е открит с изстрел от черешово минитопче. През 2010 г. в Националното изложение на занаятите в Орешак всички гости на входа се посрещат от момичета в народни носии, които предлагат чашка със сливова ракия и сушена слива. На децата се раздават знаменца с емблемата на празника. Откриването е с мажоретен състав и духов оркестър. Бобфестът в Радуил започва с водосвет и благословия от свещеник, а началото се отбелязва с три гърмежа от топ пред читалището на селището. Така откриването на съвременните селищни празници се откроява като официална част на празника, при която се наблюдава съвместяване на църковни и граждански ритуали (водосвет, респективно слово на кмета, вдигане на знаме, марш).

За зрителите на селищните празници има подготвена програма, която включва различни елементи – конкурси, състезания, изложби, песенни и танцови изпълнения, дефилета, карнавални изпълнения. Много популярни на празниците са различните дегустации. Друга атракция на съвременните празници на селища са възстановките. На Празника на сливата и сливовата ракия в Троян и Орешака гостите могат да видят демонстрации на варене на троянската сливова ракия, на мармалад от сливи и на троянски пестил. Друг характерен за съвременните селищни празници елемент е дефилето. На Панаира на киселото мляко в Разград се избира Кралица на киселото мляко. Кралица на боба си избират всяка година през ноември в Смилян, където се провежда Празник на фасула.

На фестивалите участват танцови и певчески фолклорни ансамбли и индивидуални изпълнители, детски фолклорни групи, обикновено от съседни селища. Акцент при всички селищни празници има развлекателното начало. Повечето от разгледаните селищни фестивали са нови празници, които имат за цел да допринесат за развитието на регионалния туризъм. Кулинарната им символика се определя от характеристиките на местното аграрно производство, в което даден кулинарен продукт се осмисля като специфичен за региона и селището. Ежегодното провеждане на празниците в няколко последователни години създава у хората усещането за традиция и ги превръща в основен компонент на местния празничен календар. Съвместяването на граждански, църковни, търговски, кулинарни, музикални, състезателни и развлекателни елементи прави тези празници типичен представител на съвременната празничност. Същевременно те показват как възприемани като традиционни български селскостопански култури и храни получат място в новия празничен календар като символи на регионалната идентичност.

• Празник на сливата и сливовата ракия, Троян и Орешака, сн. Е. Троева, 2010 г. Празник на сливата и сливовата ракия, Троян и Орешака, сн. Е. Троева, 2010 г.
• Празник на тиквата, Севлиево, сн. Е. Троева, 2010 г. Празник на тиквата, Севлиево, сн. Е. Троева, 2010 г.
• Празник на зелето, с. Петърч, сн. Е. Троева, 2010 г. Празник на зелето, с. Петърч, сн. Е. Троева, 2010 г.
•  

Литература

Петров, П. Съборът в Радуил. За социалистическата трансформация на един религиозен празник. – Български фолклор, 1997, кн. 3-4, 104-129.

Tроева, Е. Съвременни селищни празници в България. – В: Светът на българина през XX век. Сборник с доклади от национална научна конференция, проведена в Димитровград (9-10 юни 2011). Съст. Е. Георгиева, Н. Тодорова. София: Парадигма, 2011, 52-64.