Празникът на града е относително нов вид селищен празник. В миналото основни селищни празници са били различните събори и панаири, често съобразени с храмовия празник на населеното място. През XX и началото на XXI век възникват много нови празници. Редица селища избират дадена дата, събитие, което да отбелязват като свой основен празник. Инициативата за провеждането на тези празници е на общинското ръководство и става по решение на общинския съвет на съответното населено място. В някои случаи даден празник на града се обявява като възстановяване на традиционен в миналото събор. В други случаи в едно селище в съвременността отделно се отбелязва както събор, така и празник на града. Прави впечатление, че повечето празници на градове започват да се честват в последните две десетилетия.

Празници на града с емблема събития от националната и регионалната история

Най-ранното събитие от българската история, избрано за емблема на празник на град, е победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.) 1230 г. Датата се отбелязва като празник на Велико Търново.

Повечето празници на градове, посветени на събития от българската история, честват значими дати от Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Съединението и Балканските войни. Така например на 1 и 2 май община Панагюрище чества своя празник, като отбелязва годишнините от избухването на Априлското въстание. Денят на Враца се отбелязва от 1997 г. в рамките на Ботевите дни и включва панихида за Христо Ботев и неговите четници, тържества и заря на 1 юни. Празникът на Плевен до 2002 г. е датата 10 декември, на която през 1877 г. руската армия разгромява армията на Осман паша. Сега датата се отбелязва като Ден на признателността, а като празник на Плевен се чества 15 май. Датата на Освобождението на селището от турска власт през Руско-турската война са избрали за свой празник Оряхово, Смядово, Разград, Търговище, Пирдоп. Стара Загора отбелязва своя празник на 5 октомври, датата, на която Алеко Богориди полага камъка за възстановяването на града през 1879 г. Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември) се чества като празник на Пловдив и Чирпан. А навечерието на Съединението – 5 септември – като празник на град Съединение.

Датата на освобождението през Балканската война се чества като празник на града в Разлог, Златоград, Кърджали, Гоце Делчев. От 2010 г. общинският съвет на Смолян учредява нов празник на града – 18 юни, датата, на която трите селища Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян.

Отбелязването на присъединяването на Южна Добруджа към България (25 септември 1940 г.) е празник на Добрич и Тутракан. Много селища за избрали за дата на своя празник датата на обявяването им за град. Град Левски чества обявяването си за град на рождената дата на Апостола (18 юли). Рождената дата на Апостола е празник и на Карлово. Празниците на някои градове са свързани с техните наименования. Град Първомай например чества празника си на 1 май. Празникът на град Септември се чества от 1996 г. в първата събота на септември. От 1998 г. в края на май се отбелязва Празникът на Божурище, който е обявен като Празник на божура.

Има и някои специфични празници на градове, които са свързани с природните дадености на съответното селище и регионалното икономическо развитие. Празникът на град Вършец е наименован Празник на курорта, минералната вода и Балкана и се чества в началото на август. Подобен празник – на града и на минералната вода - отбелязва в началото на юни Хисаря. Празникът на град Девин се чества от 1996 г. насам по идея на общинското ръководство на града и е посветен на освобождението на Девин от османска власт (7-8 октомври 1912 г.). През 2008 г. общината го преименува на „Празник на град Девин и минералната вода”, отбелязван през месец август.

Празници на града, които честват дати в църковния календар

Голяма част от празниците на градовете са свързани с църковни празници. Често това е патронният празник на храм в съответното селище. На 17 януари (Антоновден) е Празникът на град Антоново. 14 февруари, празникът на Трифон Зарезан и Ден на лозаря, се чества като празник на известните с винопроизводството си Сухиндол и Ивайловград. В някои случаи избраният патронен празник има отношение и към локалната история. Такъв е примерът с гр. Плиска, който е избрал за свой празник 2 май, посветен на свети княз Борис I Покръстител.

Много български градове са предпочели за свой патронен празник Гергьовден (6 май). Това са Поморие, Петрич, Луковит, Пещера, Сатовча, Мездра, Русе, Каварна, Тервел. Шумен е избрал за свой празник деня на светите братя Кирил и Методий (11 май). Градове като Благоевград, Приморско, Сливница, Кубрат, Тополовград, Чепеларе, Девня, Балчик отбелязват празника си на 24 май, Ден на българската просвета и култура. Денят на светите равноапостоли Константин и Елена (21 май) се чества като празник на градовете Пазарджик, Костандово и Елена.

Спасовден е избран за празник на Китен. Църковният празник, посветен на Св. Дух, е празник на Монтана, Царево, Трявна, Стамболийски и Ямбол. Своге, Етрополе, Белоградчик, Лясковец, Павликени честват своя празник на Петровден. Созопол отбелязва своя празник на св. Марина (17 юли). Св. Илия (2 август) е летният празник на град Пирдоп и на Стрелча. Успение на света Богородица (15 август) е храмов празник и празник на града на Варна, Стражица, Несебър, Ихтиман, Никопол. Самоков е избрал за свой празник деня на св. Симеон Самоковски (21 август). На Рождество Богородично (8 септември) празнуват Полски Тръмбеш, Берковица, Симитли, Хасково, Павел баня.

Кръстовден (14 септември) е празник на Бяла Слатина и на Силистра. На деня на мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София (17 септември) се чества празникът на София, Лом, Костинброд. 26 септември, ден на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, се отбелязва като празник на Карнобат. На св. Петка (14 октомври) честват своя празник градовете Нова Загора, Брезник, Нови пазар, Трън, Твърдица, Троян. Един от дните в църковния календар (19 октомври), посветен на покровителя на миньорите Свети Иван Рилски, се чества като миньорски празник и ден на градовете Перник, Кресна, Дупница. С друг празник, посветен на св. Иван Рилски (29 август), са свързани празниците на няколко миньорски града в Родопите – Мадан, Рудозем, Лъки. Димитровден е храмов празник и празник на града на Видин, Шивачево, Пордим, Айтос, Сливен, Радомир. Архангеловден (8 ноември) е празник на община Стралджа. Никулден (6 декември) се отбелязва като празник морския град Бургас.

Празникът на града често започва с тържествена литургия, молебен или водосвет. Това са задължителни елементи, когато за празник на града е избран църковен празник. В много градове празникът има официална част с вдигане знамената на България, на Европейския съюз и на града. С приветствие към жителите на града се обръщат кметът и други официални лица. Празничната програма включва концерти на естрадни изпълнители, самодейни състави, фолк или рокпевци, младежки мажоретни и духови формации. Пред значими за града паметници се поднасят цветя. На празника присъстват гости от побратимени градове. Организират се редица изяви – изложби, шествия, спортни прояви. Празниците обикновено завършват с концерт на популярни изпълнители, хора на площада и ефектни илюминации.

Най-предпочитаните за празник на града дати в църковния календар са Гергьовден (6 май), Петровден (29 юни), Успение на Пресвета Богородица (15 август), Петковден (14 октомври) Димитровден (26 октомври). Селища в Северна България честват освобождаването си от турска власт по време на Руско-турската война. Градове в Тракия отдават предпочитание на датата на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Редица градове в Родопите пък отбелязват като свой празник присъединяването си към България по време на Балканската война. Градове от Южна Добруджа избират за свой празник годишнините от присъединяването си към България след Крайовската спогодба. Така при избора на събитие, което да се чества като празник на града, от една страна е очевидна ориентацията към събития, които допринасят за обединението на българската нация. От друга страна е явен стремежът за празник на града да се избере такова събитие, при което регионалната история в максимална степен се припокрива с националната история.

• Празник на град Девин, сн. Е. Троева, 2011 г. Празник на град Девин, сн. Е. Троева, 2011 г.
• Празник на София, сн. Е. Троева, 2011 Празник на София, сн. Е. Троева, 2011
• Празник на град Варна, Успение Богородично, сн. Е. Троева, 2011 г. Празник на град Варна, Успение Богородично, сн. Е. Троева, 2011 г.
•  

Литература

Попов, Р. За едно подновено религиозно явление: светци покровители на градове. – Българска етнология, № 1-2, 2012, 50-57.

Троева, Е. Празникът на града като място на памет. – В: Град и памет. Сборник от национална научна конференция, проведена в Пазарджик (13-14 октомври 2011 г.). Пазарджик, 2012, 182-189.