Богоявление. Йордановден. Водици (6 януари)

Календарни празници и обичаи
Посещения: 12324

Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил братовчед си Исус Христос във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника Богоявление, който се отбелязва с литургия и водосвет. Свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят. Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селището и всички го даряват. Вярва се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година.

Българите наричат празника Йордановден още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско). На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден къпят болни там, където е хвърлен кръстът. На Богоявление се извършват много обреди с кръстена вода за здраве и плодородие. Рано сутринта моми и невести отиват да налеят кръстена вода. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Пак за здраве окъпват и именниците.

Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна кадена вечеря (някъде това се прави вечерта срещу Кръста на 5 януари). За трапезата се приготвят, както на предишните кадени вечери, само постни ястия, жито, прясна пита, джуркан фасул, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, орехи и вино. Стопанките омесват обредна пита. В родопските селища в нея слагат пара за щастие и късмет. Свещта, която е горяла на трапезата на последната кадена вечеря, запазват и когато през лятото дойдат градоносни облаци, я запалват, като вярват, че така ще спрат природната стихия. Най-възрастният мъж в семейството прекадява ястията с лемежа от ралото, после чупи питата и благославя.

На Йордановден се правят прогнози за бъдещото плодородие и за времето през годината. Ако денят е студен и сух, то се очаква плодородна година. Общо е вярването, че ако на този ден хвърленият във водата кръст и китката на попа, с която ръси, замръзнат – голям берекет ще има през година. Според народното вярване, през нощта срещу Богоявление небето се отваряло и всичко, което праведният човек си пожелае, Господ ще му го даде. В района на град Битоля през вечерта на Богоявление моми, готови за женитба, изпълняват обичай тайани – обредно напяване на пръстени и китки. В селата в Разложко и Прилепско е познат интересен обичай водичарки. Малки момичета се разделят на групички и обикалят къщите, като пеят водичарски песни на всеки отделен член от семейството, с които им пожелават здраве и благополучие. В Средните Родопи за Йордановден е характерен друг интересен обичай, познат като хаскане – обредно къпане на всички, които посрещат Водици в нов социален статус – младите булки и младоженци, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. Къпаните се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде окъпан, трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата настъпва краят на мръсните дни (които са от Коледа до Йордановден) и започва периодът (от Йордановден до Заговезни) на сватбите и изпращането на сгледници. На Йордановден с гостуване се почитат и всички именници.

Днес това е един от много почитаните християнски празници у нас. Масово се отбелязва с водосвет и с хвърляне от свещенослужители на кръста във водоеми, като  млади мъже се надпреварват да го хванат. Прави се и мъжко хоро, което се е превърнало в ежегоден обичай на този ден в Калофер, и се играе в ледените води на река Тунджа.

View the embedded image gallery online at:
https://balgarskaetnografia.com/praznici-i-obichai/kalendarni-praznici-i-obichai/bogoyavlenie-jordanovden-voditsi-6-january.html#sigProId2be8d7c6d2

Литература

Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХХVІІІ. София, 1914.

Попов, Р. Български народен календар. София, 2006.

Шарланова, В. Български традиционни празници и обичаи. София, 2010.