Християнската църква е отредила този ден за почит на пророк Йоан Кръстител или Предтеча, последният старозаветен пророк, който проповядвал за идването на Спасителя сред хората. Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос. Син е на свещеника Закария – от рода на Аарон и Елизавета – от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явил на Закария в храма и възвестил зачеването на сина му. Така след дълго бездетство в семейството се родил син. Йоан Кръстител масово кръщавал юдеите в река Йордан, като кръстил и самия Бог-син. Убит е през 30-та година от н. е. по заповед на цар Ирод Антипа.

 Този ден е много почитан от българите и е наричан Ивановден. Изпълняват се обичаи и обредни практики, свързани с представата за чудотворната сила на кръстената на Йордановден вода. В македонските земи наричат празника Женски водици (предният ден е Мъжки водици) и тогава обредно къпят младоженките и момиченцата, които са се родили през годината. Кумът или деверът къпе младоженците, оженили се до Ивановден, обредно се къпят именниците, сгодените ергени и моми. Обредът завършва с богато угощение в дома на окъпания и с размяна на подаръци.

Свети Иван се приема традиционно от българите като покровител на кумството и побратимството. В Тракия на Ивановден се извършва обичай хващане на аратлици – обредно побратимяване на ергени и мъже. Трима приятели, които искат да станат побратими, се събират последователно в къщата на всеки от тях. Започват от дома на най-възрастния, като майка му ги закичва с китка бръшлян или чемшир, на която с червен вълнен конец е вързана златна паричка. Това се повтаря в дома на всеки от другарите и се придружава с богата трапеза. По традиция на този ден младоженците гостуват у своите кумове и девери, като им носят краваи, вино, ракия и млин. От своя страна кумовете ги гощават богато. На Ивановден в Родопите годениците-ергени тържествено гостуват с родителите си в дома на избраниците си. Бъдещата свекърва умива лицето на момата-годеница и я закичва с китка и златна пара. Накрая всички сядат около богата софра. На този ден черпят имениците. На Ивановден по къщите на роднини обикалят момичета, наричани водичарки. Едната е облечена като невеста и целува ръка на стопаните на дома, които я даряват с дребни подаръци, най-често монети, които слага в бакърено котле. Останалите водичарки благославят с песни всеки член от домочадието.

До днес Ивановден продължава да бъде много почитан в България, тъй като около 350 000 души носят името Иван и производните му.

Литература

Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХХVІІІ. София, 1914.

Попов, Р. Български народен календар. София, 2006.

Шарланова, В. Български традиционни празници и обичаи. София, 2010.